Главан (област Стара Загора): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 34:
Първите по-сериозни сведения за Главан като село на това място идват през 1805 г. На 11.07.1805 г. за свещеник на селото е ръкоположен Стефан Керанов. Съдейки по това, че тогава свещеник се е назначавал само в големите села, може да се предположи, че населението на селото първо е било многобройно и второ е било в преобладаващата си част християнско.
През 1812 г. селото наброява 3916 жители и едно от най-големите селища в целия тогавашен район. Още повече, че по това време почти всички селища в [[Тракия]], [[Сакар]] и [[Странджа]] са били подложени на пълно разорение от кърджалийските банди. Оттогава са започнали и първите преселения на главанци към Северна България и [[Русия]].<ref>http://topor.od.ua/glavan-vozrozhdayutsya-i-obeshtali-zhity-dolgo-i-s-dostatkom/</ref>
Втората голяма преселническа вълна е през [[Руско-турска война (1828-1829)|1829-30]] г., след поредната [[Руско-турска война]], когато от селото се изселват над 100 семейства. Най-много главанци са се приселили в дн. [[Акерман]]ска околия и в село Задунаевка, където има все още наследници от родовете Стрезеви, Маврови, Рабаджи, Проданови, Чавдарови, Тутови, Димитрови, Керанови, Петрови, Пехливанови, Чолакови, Бошнакови, Балабанови, Стамови, Коджамерови, Кряскови, Парушеви, Новакови, Капови /от този род всички които са отишли в Русия са били сираци/, Гроздеви, Парзулови, Дундеви, Кайтуклю, Аврамоглу.
| |||