Иван Грозни убива сина си: Разлика между версии
Нова страница: {{Картина |файл=REPIN Ivan Terrible&Ivan.jpg | име=Иван Грозни убива сина си | художник=Иля Репин | година= 1... |
(Няма разлика)
|
Версия от 07:53, 14 октомври 2013
Иван Грозни убива сина си (Шаблон:Lang-ru), както и Иван Грозни и неговия син Иван на 16 ноември 1581 година (Шаблон:Lang-ru) е една от най-известните картини на Иля Репин рисувана в годините 1883-1885.
| Иван Грозни убива сина си | |
 | |
| Художник | Иля Репин |
|---|---|
| Година | 1883-1885 |
| Техника | маслени бои върху дърво |
| Размери | 199,5 × 254 cm |
| Изложена | Третяковска галерия, Москва |
| Иван Грозни убива сина си в Общомедия | |
Картината е на историческа тематика по история на Русия и изобразява сцената след като първият руски цар и самодържец, т.е. създателят на Руското царство и въобще на Русия е нанесъл в изблик на гняв смъртоносния удар с копие на царевича негов син - Иван Иванович. Реализмът на картината е покъртителен представяйки бащиния ужас, мъка и страдание от една страна, и от друга - леталното вцепенение на умиращата рожба.
Картината се съхранява в Третяковската галерия.
Според спомените на Репин, мисълта за тази картина се поражда в неговото съзнание в резултат от убийството на Александър II от терористите-първомартовци. Този свиреп акт хвърля в шок цяла Русия. Търсейки корените срещу които било насочено това светотатсвено посегателство върху държавния глава, Репин окончателно се спира за сюжет върху този изключително популярен руски исторически епизод като зародил самодържавието, прибирайки се една вечер накъм вкъщи под давление на звуците от концерт по музика на Николай Римски-Корсаков.
Покъртителният акт и неговото отражение в масовото съзнание върнали художникът към тогава широко разпространия мит за синеубийството извършено от първият руски цар. Изображението на кръвта на платното била най-щекотливия момент в реализацията. Според спомените на Репин, авторът се пречупил за това изображение под въздействието на наблюдаваните кориди при пътуването му из Европа и Испания в 1883 г.
След завършването на картината тя предизвиква истински шок в критиката, буквално разцепвайки я на две. От една страна, лично императорът Александър III в израз на крайно неодобрение на платното веднага забранява нейното излагане на показ на 1 април 1885 г., който акт е възприет от някои и като първия акт на цензура в историята на руското изобразително изкуство. Павел Третяков веднага закупува картината, а близкия до двореца Алексей Боголюбов успява само три месеца след забраната - на 11 юли 1885 г. да издейства вдигането на забраната за публичното й излагане на показ. От друга страна, Иван Крамской и Константин Победоносцев са крайно невъздържани в бляскавите си оценки за стойността на платното.
През 1913 г., т.е. само петилетка преди руската Голгота, крехката психика на студента Балашов не издържа от излъчването от изображението и той в изблик на ярост нарязва платното на картината без да може да носи отговорност за постъпката си. Постфактум, руският съд го обявил за невменяем. Поетът Максимилиян Волошин казва пред съда, че вината за случилото се била на гениалният художник, който напоил цялата картина с агресия.
През 2013 г. група руски православни от патриотичното движение „Света Русия” излизат с всеобщ призив едно от най-известните платна на Иля Репин да бъде махнато от експозицията на Третяковската галерия, тъй като накърнявало патриотичните чувства на руския народ. В отговор на призива, директорът на Третяковската галерия Ирина Лебедева заявява че не намира за необходимо да уважи искането, но разбира подбудите на обидените.