Уикипедия

Джордж III: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м изглаждане, посиняване препр
Ред 29:
При управлението на Джордж III [[Великобритания]] и [[Ирландия]] са обединени, образувайки ''Обединеното кралство''. По същото време обаче Великобритания губи много от своите [[колония|колонии]] в [[Северна Америка]], които образуват нова независима [[федерация]] — [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]] (САЩ).
 
Джордж III страда от умствено заболяване, считано днес за следствие от [[порфирия]]. След поредната криза през [[1811]] г. най-големият му син [[Джордж IV|Джордж, принц на Уелс,]] започва да управлява като [[принц-[[регент]]. След смъртта на Джорджбаща IIIси той го наследява баща си под името Джордж IV.
 
== Ранни години ==
 
Джордж, [[принц на Уелс]], е роден в ''Норфолк Хаус'' в [[Лондон]]. Той е син на [[Фредерик (принц на Уелс)|уелския принц Фредерик]] и внук на крал [[Джордж II]]. Негова майка е принцесата на Уелс [[Аугуста фон Сакс-Гота]].
 
Взаимоотношенията между Джордж II и уелскиябаща принцму Фредерик са изключително лоши. Вследствие на това в първите си години малкият принц Джордж е изолиран от двора в първите си години. През [[1751]] Фредерик умира, икато по онова оставявреме принц Джордж катоноси титлата [[херцог на Единбург]]. НовиятСъс херцогсмъртта ена прякбаща си той става [[престолонаследник|наследник]] на трона и поради това ставаполучава титлата [[принц на Уелс]]. Майка му, овдовялата принцеса на Уелс, няма доверие на своя свекър си крал Джордж II и държи престолонаследника настрани от дядо му. Силно влияние в детските години навърху Джордж III оказва Джон Стюарт, 3-и граф на Бют, който по-късно става [[министър-председател на Обединеното кралство|министър-председател]].
 
== Бракове ==
Ред 41:
Джордж, принц на Уелс, наследява короната след смъртта на дядо си на [[25 октомври]] [[1760]]. След възкачването му на престола започва търсене на подходяща съпруга из [[Европа|европейските]] дворове. На [[8 септември]] [[1761]] кралят се жени в Лондон за принцеса [[Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц]]. Две седмици по-късно те са коронясани в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]].
 
Твърди се{{кой}}, че Джордж III е бил влюбен в друга млада жена ([[Сара Ленъкс]], дъщеря на Чарлз, втори [[херцог на Ричмънд]]), и не е във възторг от Шарлота, която вижда за пръв път на сватбения ден. Въпреки това, доколкото е известно, той ѝ остава верен и, за разлика от двамата си предшественици, няма явни любовници. Двамата имат петнайсетпетнадесет деца - девет сина и шест дъщери, повече от всички монарси в британската история. Двама от синовете му по-късно стават крале на Обединеното кралство, друг негов син става [[крал на Хановер]], а една от дъщерите му става кралица на [[Вюртемберг]].
 
Според някои твърдения, на [[17 април]] [[1759]], преди брака му с Шарлота през [[1761]], Джордж се жени за [[квакери|квакер]]ка на име [[Хана Лайтфут]]. Ако този брак е съществувал през 1761, женитбата му с Шарлота е невалидна и всички негови наследници са узурпатори. Според наличните данни обаче, легален брак с Лайтфут не е имало. През [[1753]] тя вече е омъжена за Айзък Аксълфорд и умира преди края на същата 1759 г.
 
== Начало на управлението ==
Ред 55:
Вигът [[Томас Пелъм-Холс]], [[министър-председател на Великобритания|министър-председател]] при Джордж II, остава на тази длъжност до [[1761]]. През [[1762]] крал Джордж III назначава на негово място [[Джон Стюарт]], чието управление е силно благосклонно към краля. Неговите министри стават известни като „кралските приятели“.
 
При възкачването на Джордж III на трона Великобритания участва в [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]]. Военната политика се ръководи от [[Уилям Пит-старши]]. Великобритания, заедно с Хановер, воюват на страната на [[Прусия]] срещу няколко [[Велики сили]], включително [[Австрия]], [[Франция]] и [[Русия]]. През 1761 г. [[Испания]] също влиза във войната срещу Великобритания и Прусия. Оттеглянето на Русия през 1762 г. все пак довежда до сключването на [[Парижки договор (1763)|Парижкия договор]] през [[1763]] г. Според него Великобритания получава цяла [[Нова Франция]] е получена от Великобритания, както и [[Флорида]], дотогава испанско владение. Въпреки териториалните придобивки през Седемгодишната война, Великобритания натрупва такива дългове, че в определен момент почти половината от националния доход отива за изплащане на [[лихва|лихвите]] по тях. Проблемите с изплащането на този дълг довеждат непряко до [[Американска революция|Американската революция]].
 
== Конфликтът в Северна Америка ==
{{основна|Американска революция}}
 
Остатъкът от 1760-те е белязан с бюрократична нестабилност, която довежда до обвиненията на [[виги]]те, че Джордж III е автократ, подобен на [[Чарлс I]]. Некомпетентният [[Джон Стюарт]], най-вероятно назначен само заради съгласието си с възгледите на краля за кралската власт, се оттегля през [[1763]] г., позволявайки на вигите да се върнат на власт. След като [[Джордж Гренвил]] става министър-председател, той въвежда [[гербов налог|гербовия налог]] върху различни юридически документи в британските колонии в Северна Америка. Гренвил се опитва да превърне Джордж III в проста марионетка. Кралят настоява пред [[Уилям Пит-старши]] да поеме поста на министър-председател, но без успех. Тогава той се спира на [[Чарлс Уотсън-Уентуърт]], 2-ри [[маркиз на Рокингам]], и освобождава Гренвил през [[1765]].
 
Лорд Рокингам отменя непопулярния гербов налог на Гренвил, но предизвиква сериозни вътрешни раздори и през [[1766]] е заменен с [[Уилям Пит]], когото крал Джордж прави [[граф на Чатъм]]. Лорд Чатъм заема проамериканска позиция и критикува твърдата политика на колегите си към колониите. Самият Джордж III обаче смята, че основното задължение на колонистите е да се подчиняват на него и на Великобритания. Той е възмутен от бунтовните настроения в колониите. Лорд Чатъм заболява през [[1767]], оставяйки [[Огъстъс Хенри Фицрой]], 3-ти [[херцог на Графтън]], начело на правителството, макар че той официално става министър-председател едва на следващата година. Политически нападки го принуждават да напусне поста през [[1770]], позволявайки отново на [[тори]]те да се върнат на власт.
 
Правителството на новия министър-председател [[Фредерик Норт]] е силно загриженоразтревожено от [[Американска революция|Американската революция]]. Американците стават все по-враждебни към британските опити да се налагат данъци на колониите. При инцидента, известен като [[Бостънско чаено парти]], [[Бостън|бостънската]] тълпа изхвърля в морето 340 сандъка с [[чай]], протестирайки срещу ''[[Закони на Таунсхенд|Законите на Таунсхенд]]'', налагащи данъци върху чая и други вносни продукти. В отговор на това лорд Норт въвежда така наречените ''[[Наказателни закони]]''. Бостънското пристанище е затворено и парламентарните избори в [[Масачузетс]] са отменени.
 
Въоръженият конфликт в Америка започва през [[1775]]. Някои делегати на [[Втори континентален конгрес|Втория континентален конгрес]] подготвят мирно предложение, известно като ''[[Петиция на маслиновата клонка]]'', но когато документът пристига в Англия, боевете вече са започнали. През [[1776]] колониите обявяват независимостта си от Короната. В ''[[Декларация за независимосттанезависимост на САЩ|Декларацията за независимостта]]'' се издигат няколко политически обвинения срещу британския крал, законодателство и население. Сред провиненията на крал Джордж, декларацията изброява: ''„той се е отказал от управлението тук — плячкосва в нашите морета, опустошава нашето крайбрежие, изгаря нашите градове и разрушава живота на нашите хора“''.
 
Джордж III е възмутен, когато научава за мнението на колонистите. Въпреки че войната започва добре за Великобритания, нещата се обръщат след капитулацията на британския генерал [[Джон Бъргойн]] при [[битка при Саратога|битката при Саратога]]. През [[1778]] [[Франция]] подписва договор за приятелство с новите [[Съединени американски щати|Съединени щати]]. Лорд Норт се опитва да отстъпи управлението на Уилям Пит, когото счита за по-способен, но Джордж III не иска и да чуе такива предложения. Кралят предлага лорд Чатъм да стане министър в администрацията на лорд Норт, но той отказва да сътрудничи и умира по-късно същата година. Джордж III се оказва във война с Франция, а през [[1779]] вече и с [[Испания]].
 
Въпреки съветите на собствените си министри Джордж III упорито се опитва да продължи конфликта с бунтовниците в Америка, въпреки съветите на собствените си министри. [[Гренвил Ливисън-Гауър]] и [[Томас Тайн]] последователно се оттеглят, за да не бъдат свързвани с войната. Лорд Норт съобщава на Джордж III, че мнението му съвпада с това на неговите колеги, но остава на поста си до 1782 г.
 
През [[1781]] до [[Лондон]] достига новината за капитулацията на британския генерал [[Чарлс Корнуолис]]. Лорд Норт подава оставка на следващата година. Джордж III се примирява с поражението в Северна Америка и започва преговори за мир. [[Парижки договор (1783)|Парижкият договор]] и свързаният с него Версайски договор са ратифицирани през 1783 г. С първия договор Великобритания признава Съединените щати, а с втория връща [[Флорида]] на Испания и предоставя на Франция достъп до водите на [[Нюфаундленд]].
 
== Конституционни противоречия ==
 
След загубата на колониите са направени няколко промени в британската правителствена структура. От [[1660]] има двама главни служители в кабинета, наричани [[държавен секретар на Южния департамент]] и [[държавен секретар на Северния департамент]]. Първият е отговорен за Южна [[Англия]], [[Ирландия]] и връзките с непротестантските [[Европа|европейски]] държави, а вторият — за Северна Англия, [[Шотландия]] и връзките с [[протестантство|протестантските]] държави в Европа. Първоначално държавният секретар за Южния департамент отговаря и за отношенията с колониите, но през [[1768]] тези функции са прехвърлени на [[държавен секретар на колониите|държавния секретар на колониите]]. След загубата на Северна Америка и трите поста са премахнати. Те са заменени с два нови,: [[държавен секретар на външните работи]] и [[държавен секретар на вътрешните работи]].
 
През [[1782]], следг. дванайсетслед годишнадванайсетгодишна служба, приключва управлението на [[Фредерик Норт|лорд Норт]]. [[виги|Вигът]] лорд [[Чарлс Уотсън-Уентуърт|Рокингам]] става министър-председател за втори път, но умира няколко месеца по-късно. Кралят избира за негов наследник [[Уилям Пети]], 2-ри [[граф на Шелбърн]]. [[Чарлс Джейм Фокс]] отказва да остане в неговия кабинет и настоява за назначаването на [[Уилям Хенри Кавендиш-Бентинк]], 3-ти [[херцог на Портланд]]. През [[1783]] Камарата на представителите принуждава лорд Шелбърн да освободи поста. Херцогът на Портланд става министър-председател, но реалното управление е в ръцете на Фокс и лорд Норт, съответно държавни секретари на външните и вътрешните работи.
 
Джордж III е недоволен от натиска върху него да назначава министри, които не харесва, но правителството на Портланд бързо събира мнозинство в [[Камара на представителите|Камарата на представителите]] и става трудно да бъде свалено. Крал Джордж силно се противопоставя на предложения от правителството ''Закон за Индия''. Веднага след приемането му от Камарата на представителите, той уведомява [[Камара на лордовете|Камарата на лордовете]], че ще разглеждасчита всеки [[пер]], гласувал за закона, като свой противник. На [[17 декември]] 1783 проектът е отхвърлен от лордовете. На следващия ден кабинетът на Портланд е освободен и министър-председател става [[Уилям Пит-младши]]. Джолдж III разпуска Парламента през март [[1784]] и последвалите [[избори]] затвърждават позициите на Пит.
 
== Уилям Пит ==
Ред 87:
При управлението на Пит Джордж III е извънредно популярен. Обществеността подкрепя изследователските пътешествия към [[Тихи океан|Тихия океан]], подкрепени от него. Той също така подпомага [[Кралска академия|Кралската академия]] с щедри дарения от личните си средства. Британците се възхищават на своя крал, оставащ верен на своята съпруга, за разлика от двамата предишни хановерски монарси. Важни стъпки са направени в областта на [[наука]]та и [[промишленост]]та.
 
За сметка на това, личното [[здраве]] на Джордж III е в лошо състояние. Той страда от умствено заболяване, което днес най-често се счита за [[порфирия]]. Неотдавнашни изследвания на проби от косата на краля показват необичайно високо съдържание на [[арсен]], възможен катализатор на болестта. Кралят и по-рано получава кратък пристъп през [[1765]], но една по-дълга криза започва през [[1788]] започва една по-дълга криза. Макар и болен, през лятото на 1788 г., крал Джордж е в достатъчно добра форма, за да отложи парламентарната сесия от [[25 септември]] за [[20 ноември]]. За това време,Междувременно обаче, той получава пристъп на силно умопомрачение, което застрашава живота му. Когато Парламентът се събира през ноември, кралят не може,е в състояние да открие работата му и съгласно обичая, да им съобщи дневния ред зана предстоящата законодателна сесия. Според отдавна установена практика, Парламентът не може да започне работа, преди кралят да произнесе [[тронно слово|тронното слово]], но депутатите пренебрегват традицията и започват да обсъждат създаването на регентство.
 
[[Чарлс Джеймс Фокс]] и Уилям Пит влизат в спор закой бъдещияда бъде [[регент]] за времето на лудостта на краля. Макар че и двете страни са съгласни, че най-приемливо е да бъде назначен най-големият син на Джордж III и престолонаследник - принцът на Уелс, те не са съгласни за основанията за регентството. Според Фокс уелският принц има пълно право да действа от името на лудия си баща. Пит настоява Парламентът да назначи регента.
 
Процедурата се забавя още повече, поради споровете около легитимността на самия Парламент, тъй като сесията му не е открита формално от суверена. Пит предлага решение, базирано на една неясна [[правна фикция]]. Според установената практика по това време, суверенът може да делегира много свои функции на [[лорд-комисар]]и чрез [[патентно писмо]], подпечатано с [[Велик печат|Великия печат]]. Предложението е пазителят на Великия печат, [[лорд-канцлер]]ът, да постави печата без съгласието на суверена. Въпреки че това е незаконно, би било невъзможно да се оспорва валидността на патентното писмо, тъй като наличието на Великия печат би било решаващо в [[съд]]а.
 
Вторият син на Джордж III, принц [[Фредерик (херцог на Йорк)|Фредерик]], отхвърля предложението като „неконституционно и незаконно“. Независимо от това са назначени лорд-комисари и Парламентът е открит. През февруари [[1789]] г. в Камарата на представителите е гласуван ''Закон за регентството'', даващ на принца на Уелс правомощия да действа като принц-регент. Но преди Камарата на лордовете да успее да гласува закона, Джордж III се възстановява от болестта си под грижите на доктор [[Франсис Уилис]]. Той потвърждава валидността на действията на лорд-комисарите, но възстановява контрола си върху управлението.
 
== Наполеонови войни ==
[[Image:KingGeorgeIIIWeymouth.jpg|thumb|Паметник на крал Джордж III в [[Уеймът]]]]
 
Популярността на Джордж III отново нараства след възстановяването му. [[Френска революция|Френската революция]], която премахва монархията във [[Франция]], притеснява много британски земевладелци. През [[1793]] г. Франция обявява война на Великобритания и Джордж III се превръща в символ на британската съпротива. Той оставя [[Уилям Пит-младши|Уилям Пит]] да повиши данъците, мобилизира армията и отменя привилегиите на закона за ''[[habeas corpus]]'' за времето на войната.
 
Line 107 ⟶ 108:
Джордж III нарича мира с Франция „експериментален“. През [[1803]] г. двете страни отново влизат във война. През [[1804]] г. кралят за пореден път е засегнат от своята болест. Скоро след възстановяването си той установява, че Хенри Адингтън е силно непопулярен във военновременната ситуация. Обществеността има по-голямо доверие в Уилям Пит, който се опитва да включи [[Чарлс Джеймс Фокс]] в ново правителство, но Джордж III отказва. Кралят не харесва Фокс, който по-рано окуражава престолонаследника принц [[Джордж IV (Обединено кралство)|Джордж]] да води екстравагантен и разточителен начин на живот. [[Уилям Уиндъм Гренвил]] е обиден на Фокс и отказва да се включи в кабинета.
 
Уилям Пит се концентрира върху формирането на коалиция с Австрия, Русия и [[Швеция]]. Третата коалиция не постига по-голям успех от първите две и се разпада през [[1805]]. Нашествието на Наполеон изглежда неизбежно, но тази възможност е отстранена, след като вицеадмирал [[ХорейшоХорацио Нелсън|Нелсън]] постига забележителна победа в [[битка при Трафалгар|битката при Трафалгар]] и разгромява френската флота.
 
Проблемите в Европа се отразяват на здравето на Уилям Пит и той умира през [[1806]] г., с което отново възниква проблемът със състава на кабинета. Лорд Гренвил става министър-председател и неговият „кабинет на всички таланти“ включва и Чарлс Джеймс Фокс. Кралят е крайно недоволен, че е принуден да се съгласи с това назначение. След смъртта на Фокс през септември 1806 г. кралят и кабинетът влизат в открит конфликт. Правителството предлага на католиците да се позволи да служат в армията. Крал Джордж не само им нарежда да се откажат от тази мярка, но и да се задължат писмено да не предлагат подобни мерки в бъдеще. Министрите се съгласяват да се откажат от предложението, но отказват да се обвържат за в бъдеще. През [[1807]] те са отстранени и номинален министър-председател става [[Уилям Хенри Кавендиш-Бентинк|херцогът на Портланд]], като реалната власт се дължи от [[Спенсър Пърсивал]], канцлер на хазната (финансов министър). Парламентът е разпуснат и изборите дават на кабинета голямо мнозинство в Камарата на представителите. До края на управлението си Джоррдж III не взема други важни политически решения. Замяната на херцога на Портланд с Пърсивал няма реални последствия.
Line 117 ⟶ 118:
През [[1810]] г. болестта на Джордж III силно се влошава, може би вследствие на смъртта на любимата му най-малка дъщеря принцеса Амелия. През [[1811]] г. кралят вече е постоянно луд. Парламентът гласува [[Акт за регентство от 1811]], кралското съгласие за който е дадено от лорд-комисари, назначено по същата нередовна процедура, използвана през [[1788]]. [[Джордж IV (Обединено кралство)|Принцът на Уелс]] е регент до края на живота на Джордж III.
 
През 1812 е убит [[Спенсър Пърсивал]] е убит - единственият британски [[министър-председател на Обединеното кралство|министър-председател]], който умира по този начин. На негово място идва [[Робърт Банкс Дженкинсън]], втори [[граф на Ливърпул]], под чието ръководство е постигната британската победа в [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]]. Последвалият [[Виенски конгрес]] довежда до значителни териториални придобивки за [[Кралствокралство Хановер|Хановер]], койтокоето е издигнатиздигнато от курфюрство в кралство.
 
Междувременно здравето на Джордж III се влошава. Презоще [[1820]]повече. тойТой умира в [[УиндзорУиндзорски (замък)|замъка Уиндзор]] през [[1820]] г., сляп, глух и луд. При смъртта си Джордж III е живял над осемдесет години и е управлявал почти шейсетшестдесет от тях — и в двата случая повече от всеки английски или британски монарх преди него. Двата рекорда са надхвърленинадминати само от кралица [[Виктория (Обединено кралство)|Виктория]]. Джордж III е погребан в параклиса Сейнт Джордж в [[Уиндзор]].
 
Джордж III е наследен на трона от най-големия си син, крал [[Джордж IV (Обединено кралство)|Джордж IV]]. След него крал става друг син на Джордж III, [[Уилям IV (Обединено кралство)|Уилям IV]], който също умира без децабездетен и оставя трона на своятаплеменницата племенницаси Виктория, последниятпоследен монарх от [[Хановерска династия|Хановерската династия]].
 
== Наследство ==
 
Макар и изключително популярен в Британия, Джордж III е мразен от разбунтувалите се колонисти. ''[[Декларация за независимосттанезависимост на САЩ|Декларацията за независимостта]]'' го обявява за лично отговорен за политическите проблеми на [[Съединени американски щати|Съединените щати]], без да обвинява нито Парламента, нито министрите. Това е довело до американската представата за Джордж III като тиранин[[тиран]].
 
Личната трагедия на монарха е предмет на филма ''[[Лудостта на крал Джордж]]'' ([[1994]]). Той се базира на пиесата ''Лудостта на Джордж III'' от [[Алън Бенет]]. Филмът описва първите пристъпи на неговото заболяване. Ролята на Джордж III се играе от [[Найджъл Хоторн]], който получава за нея [[Лорънс Оливие (награда)|Наградата Лорънс Оливие]] и е номиниран за [[Награда на Академията|Наградата на Академията]].
 
На [[Трафалгар скуеър(площад)|площад Трафалгар]] в [[Лондон]] е поставена бронзова статуя на Джордж III.
 
== Потомство ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Джордж_III“.