Теодор Рузвелт: Разлика между версии

{{Президент инфо| име= Теодор Рузвелт

| ред=26 -ти [[президент на САЩ]]

| вицепрезидент= [[Чарлз Уорън Феърбанкс]]

 

През [[1895]] година Рузвелт става президент на борда на полицейските комисари на [[Ню Йорк]]. За двете години, през които заема поста, Рузвелт радикално променя начина на управление на полицейската служба. Той задължава полицаите задължително да се регистрират пред борда и да минават през тест за физическа подготовка. Изисква и налага във всички полицейски участъци да бъдат поставени [[телефон]]и. Известният със своята енергичност Рузвелт е имал навика да се разхожда късно вечер и рано сутрин покрай полицейските постове само за да се убеди дали те са на служба по това време. Също трябва да бъде отбелязано, че Рузвелт е първият, който дава възможност на евреи и жени да получат служба в полицията.

 

През [[1897]] г., президентът [[Уилям Маккинли]] го назначава за заместник секретар по [[флот]]а. Той обича дълбоко работата си и изиграва основна роля за подготовката на флота за предстоящата война с [[Испания]]. През [[1898]] г. Рузвелт напуска флота и с помощта на полковник [[Леонард Ууд]] създават Първа доброволческа кавалерия — една разнородна банда, в която участват каубои, индианци, хора извън закона, но и възпитаници на [[Бръшлянова лига|Бръшляновата лига]]. Те участват в бойните действия срещу Испания в [[Куба]]. Вестниците по това време ги наричат „Твърдите ездачи” ({{lang-en|Rough Riders}}). Първоначално Рузвелт има чин лейтенант и служи под командването на полковник Ууд, но след като Ууд е повишен в бригаден генерал и е поставен начело на доброволческите сили, Рузвелт става полковник и поема командването на кавалерията, с която постига знаменити победи.

 

==Президентство==

Маккинли и Рузвелт печелят президентската надпревара през [[1900]] г. срещу Уилям Брайн и Алдай Стивънсън старши. Рузвелт е един от най–младите вицепрезиденти в историята (само [[Джон Брекенридж]] е по–млад). Той намира вицепрезидентството за неудовлетворяващо и счита, че няма особено политическо бъдеще и обмисля да се върне в правния факултет след завършването на мандата. На [[2 септември]] [[1901]] г. произнася изречението, което ще е дефиниращо за мандата му, когато на Щатския панаир в [[Минесота]] призовава американците ''„да говорят спокойно и да носят голямата тояга”'' без да знае, че само дванадесет дни по– късно завинаги ще заеме място в общественото съзнание.