Камерна музика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 3:
Исторически терминът е възникнал в епоха, когато е имало тясно разделение между публичното изпълнение на музикални произведения (концертно, при тържествени светски и църковни случаи) и домашното музициране. Първоначално под камерна музика се е разбирало именно изпълнение в тесен затворен кръг.
С течение на времето смисълът на определението „камерна музика” се е развивал и днес за такава се разбира музиката, предназначена за изпълнение от по-малки музикални състави. Тук по принцип се причислят и музикалните произведения, предвидени за изпълнение от един единствен инструмент – [[пиано]], [[цигулка]], [[китара]] и т.
В същото време няма критерии, които да очертават ясно границите на камерната музика, тъй като понятие тя носи предимно естетически характер и не се свързва с определени [[музикална форма|музикални форми]] или [[музикален жанр|жанрове]], макар и някои от тях да са характерни за нея. Например [[симфония|симфониите]] на [[Йозеф Хайдн]] и [[Волфганг Амадеус Моцарт]] обикновено се причисляват към камерната музика и се изпълняват от камерни оркестрови състави. [[Пасион]]ите на [[Йохан Себастиан Бах]] от своя страна, въпреки естеството на състава, който ги изпълнява , почти никога не се определят като камерна музика. Монументалността на симфонията (от [[Лудвиг ван Бетховен|Бетховен]] нататък) и подчертаният [[виртуоз]]ен характер на инструменталния концерт се смятат по принцип за нетипични за камерната музика, която като цяло се отличава с икономичност откъм изразителни средства при голяма самостоятелност на отделните [[музикален инструмент|инструментални]] партии. Това отново е условно уточнение, тъй като например повечето от инструменталните [[концерт]]и на Бах, въпреки че не съответстват на тези критерии, са отнасяни обикновено към камерната музика.
| |||