Каменица (котловина): Разлика между версии

Котловината има удължена форма от запад на изток на протежение от около 11 км, а ширината ѝ достига до 4 км. Площта ѝ е около 4034,5 км², а средната ѝ надморска височина 950 м. Разположена е между планините [[Лисец (планина)|Лисец]] (на североизток), [[Чудинска планина|Чудинска]] (на запад и северозапад) и [[Осоговска планина|Осоговска]] (на юг и югоизток). На изток чрез седловината Вратца (940 м) се свързва с [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската котловина]], а на югозапад чрез [[Велбъждки проход|Велбъждкия проход]] (1160 м) — с историко-географската област [[Славище]] в [[Република Македония]].

Каменишката котловина представлява грабеновидно понижение, което през стария [[терциер]] е било запълнено с наслаги. Оформянето ѝ продължава през [[плиоцен]]а и [[кватернер]]а. Котловинното ѝ дъно е хълмисто, а оградните и склонове са стръмни. Два ниски рида (Ротец и Планиница), разделят котловината на три части (полета) - Гюешевско поле (на запад), Скакавичко-Ранинско поле (на юг) и Гърляно-Ръсовско поле (на изток). На север от Планиница се е образувало още едно - Долноселското поле, което е по-ниско от останалите, като средната му надморска височина е около 800 м. През геоложките епохи, когато става окончателното оформяне на котловината речноакумулативната дейност допринася за натрупването на алувиални наслаги, особено в източната ѝ най-ниска част където преминава главната ѝ отводнителна артерия река [[Бистрица (Соволянска)|Соволянска Бистрица]] (десен приток на [[Струма]]) с левите си притоци Дрезга, Каменчица и др.. Климатът е преходноконтинентален, а почвите са предимно канелени горски, делувиални и алувиални, на базата на които се развива овощарството и животновъдството.