Стояща вълна: Разлика между версии

Такива вълни възникват и във флуиди, разположени в съд с крайни размери (цилиндричен или правоъгълен), в който евъншна сила осцилиранпредизвиква (възбуждан)трептене по направление на земното ускорение с точно определени честоти, зависещи от плътността на флуида, размерите и геометрията на съда. Стоящата вълна е с честота два пъти по-ниска от тази на възбуждането.

Като пример на втория тип се разглежда стояща вълна в [[електричество|електропроводна]] линия, която е вълна, при която разпределението на [[ток]]а, [[напрежение]]то или интензитета на [[поле]]то се формира от суперпозицията на две вълни, разпространяващи се в противоположни посоки. ЕфектътКато ерезултат се получава последователност от възли (нулево изместване) и анти-възливърхове (максимално отместване) в застопорени точки по протежение на електропроводната линия. Такава стояща вълна може да се формира, когато една вълна се разпространява от единия край на линията и се отразява от другия поради несъгласуване на [[импеданс]]а, например прекъсване поради отворена верига или късо съединение.

Стоящи вълни са също наблюдавани във физически среди като струни и въздушни стълбове. Всички вълни, пътуващиразпространяващи се надлъжно на средата, при достигане до края ѝ ще се отразят обратно. Този ефект есе най-забележимсреща при [[музика|музикалните]] инструменти. Ако струнатавъздушният стълб е фискиранаотворен само в единия си край, се получават само нечетни хармоници.