Остроготи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник
Ред 27:
Други остготи успяват да се измъкнат към Северна Италия като сеят опустошения по пътя и накрая обсаждат [[Равена]]. През 406 г. Родогаст е разгромен и екзекутиран от римският пълководец Стиликон с помощта на хуните на кан [[Улдин]], дядото на кан Атила. Част от победените остро-готи са включени в римската войска, а другите са заробени.
 
В [[Битка на Каталаунските полета|Битката на Каталунските полета]] през [[451]] г. остготите са на страната на ''Хунската империя'' на кан Атила (†453) , [[гепиди]]те, [[херули]]те и др. срещу римляните, вези-готите, [[алани]]те, [[франки]]те и др. водени от пълководеца и трикратен консул и управител на Рим [[Аеций|Флавий Аеций]] (*ок.390, †454), тракиец. След внезапната смърт на Атила през 453 г. неговите 6 синове започват междуособни борби.
 
След внезапната смърт на Атила през 453 г. неговите 6 синове започват междуособни борби. {{факт|Възмутени от този опит да бъдат поделяни като „роби“, подчинените племена-съюзници, в т.ч и остготите, се разбунтуват. През [[456]] г. в [[Битка при Недао|битката]] на р. Недава в [[Панония]] българите на Атиловия син княз [[Елак]] са разбити от [[гепиди]]те на княз [[Ардарих]] и от остро-готите на княз [[Тиудимир]] (Теодомир; † 474).|2013|7|26}}
 
{{факт|През 457 г. тримата братя, остроготските князе от рода на Амалите — [[Валамир]], [[Тиудимир]] и [[Видимир]] — сключват федеративен договор с [[Константинопол]], по силата на който получават правото да се заселят в Южна [[Панония]], от южния бряг на ез. [[Балатон]] до околностите на гр. [[Сингидунум]] (Белград).|2013|7|26}}
 
[[Image:Mausoleum of Theoderic.JPG|thumb|200px|Мавзолеят в Равена на <br> '''Крал Теодорих Велики''']]
 
[[Теодорих Велики|Теодорих]], наречен по-късно Велики (*451, †526), син на княз [[Тиудимир]] (Теодомир), на 8 годишна възраст отива заложник в Константинопол, където престоява 10 години и получава римско възпитание в Двора на император [[Лъв I]]. {{факт|Там той е зачислен към състоящата се предимно от готи лична гвардия на главнокомандващия армията на Империята, всемогъщият [[консул]] княз [[Аспар]] (*ок.400, †471), от българо-алански произход.|2013|7|26}}
 
През 457 г. княз [[Аспар]], който е [[арианство|арианин]] („''полуарианин''“), отказвайки се доброволно от престола по религиозно-политически причини, издига за Римски Император протежето си [[Лъв I]], от тракски произход, но изповядващ Християнството по Никейския (гръцкия) канон. За да обезсили зависимостта си от княз Аспар, император Лъв I създава нова гвардия от малоазийски [[Исаврия|Изаури]] и подготвя издигането в противовес на Аспар на изаурецът [[Зенон]] (†491), който през 471 г. убива Аспар, а през 474 г. става римски император. След като през 469 г. Империята решава да води на Изток и на Запад война срещу готите, „''отрова за държавата''“, Аспар разпуска своите готи и Теодорих се зъвръща в родината си.