Отваря главното меню

Промени

м
Там попада в средата на революционната емиграция и окончателно затвърждава своите убеждения на радетел за освобождението на България. Особено силно влияние върху него оказва [[Васил Левски]], с когото го запознават братята му през [[1869]] г. в [[Букурещ]]. По-нататък се среща с него и в Гюргево, през септември 1869 г., когато те "пътували фамилиарно от Гюргево с трена за Букурещ, слезли на Калугърене на Хотела и Левски ги пристигнал с червен ат".
 
След завръщането си в Елена през 1869 г. Сава Кършовски не прекратява активната поборническа дейност. При второто посещение на Васил Левски и [[Ангел Кънчев]] в Елена през [[1871]] г. е избран за председател на местния революционен комитет. Двамата апостоли идват в града, представяйки се за търговци, нощуват в хана на Лазар Стойчевчето, а на следващия ден в дома на Кършовски се свиква събрание с участието на по-будни и патриотично настроени граждани за учредители на местния комитет. В архивите е запазена бележка от учителя [[Стоян Робовски]], участник в събранието, в която са написани имената на членовете на комитета, дали средства за народното дело: Сава Кършовски - председател, Стоян Робовски - секретар-касиер, Никифор Попконстантинов, свещеник Тодор Калинкин и Юрдан П. Н. Костов по 5 турски лири, архимандрит Галактион - 15, поп Никола Попстоянов - 10 турски лири. Чорбаджията хаджи Михаил, брат на основателя на Еленската даскалоливница Иван Момчилов, заедно с тях е внесъл 100 турски лири.
 
Бил е учител в Черна и Хърсово. А след Освобождението работи известно време като съдия, а после като адвокат в Елена.