Отваря главното меню

Промени

м
→‎Произход: пренасочване
Бъдещият поборник за национално освобождение произхожда от буден възрожденски род с борчески дух.
 
Преданията твърдят, че Кършовският род води началото си от легендарния болярин Кършо, който след превземането на [[Велико Търново]] от османците се заселва в една местност край връх Острец, близо до град [[Елена (град)|Елена]] и днес именувана Кършовска махала.
 
Някои исторически източници сочат, че през 18-ти век потомците на Кършо [[войвода]] се заселват в Елена. Самият Кършо войвода според преданията загива в Сливенския балкан в бой с турските потери, но петнайсетгодишният му син Стойно оцелява и оставя потомство. Синът на Стойно – Иван Кършов, заедно с поп [[Дойно Граматик]] – и двамата учители – правят два преписа на [[История славянобългарска|Паисиевата история]] в [[Котел]] през [[1748]] г. Иван Кършов е сред участниците и в двете завери от [[1821]] и [[1825]] г. Неговият син Христо Иванов Кършовски (1810–1858) е ръкоположен за свещеник в Елена през [[1842]] г. и взема дейно участие в борбата за извоюване на независима българска църква. Жени се за Юрдана Кънчова Кършовска (1822–?), дъщеря на килийния учител Кънчо Славов Симитя и на Дона Михайловска, най-възрастната сестра на [[Иларион Макариополски]]. <ref>[http://karshovski.com/boliarinat-karsho/ Боляринът Кършо и неговите потомци]</ref>