Хоспиталиери: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 21:
| щаб-квартира = [[Малтийски дворец]] ([[Рим]])
| велик магистър = [[Матю Фестинг]]
| известни ръководители = [[Жерар Том]], [[РаймонРеймон дю Пюи]], [[Гийом дьо Вилие]], [[Жан дьо ла Валет]]
}}
[[картинка:SiegeOfAcre1291.jpg|thumb|240px|Великият магистър на хоспиталиерите [[Гийом дьо Вилие]] (Гийом Клермонски) защитава стените на [[Акра_(Израел)|Акра]] през 1291 г., ''Доминик-Луи Папти (1815-1849), галерия [[Версай]]'']]
Ред 29:
== История ==
До средата на XII век орденът се дели ясно на две основни братства — бойци и лечители. Статутът на закрилян от [[Папа|папата]] орден осигурява някои значителни предимства, сред които е спестяване на църковния данък-десятък и строеж на собствени религиозни сгради. Това е преценен разход от папската власт — скоро почти всички новопостроени от Хоспиталиери и Тамплиери крепости и селища в Светите земи се превръщат в бастион на [[Католицизъм|Католицизма]]. В апогея на могъществото на [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]] Братството на Свети Йоан контролира седем укрепени селища и 140 имения в целия регион. Най-големите бази на тяхната мощ в кралството Йерусалим и в [[Антиохия|антиохийското]] княжество са [[Керак]] (Krak des Chevaliers) и Маргат<ref>[http://www.knightsofmalta.com/history/history.html Knights Of Malta — unofficial website]</ref>. Собствеността на ордена се разпределя на териториален принцип под контрола на [[приорати]], подразделящи се на [[балии]], разделящи се на свой ред на комендантства. Респектът към хоспиталиерите е тъй висок, че през 1185 г. императора на [[Свещена Римска Империя|Свещената Римска Империя]] [[Фридрих Барбароса]] им поверява собствената си безопасност и охрана със специална официална грамота.
Орденът е реорганизиран през 11181120 г. от [[РаймонРеймон дю Пюи]] и е силно милитаризиран. Неговите членове нямат право да се женят. Те трябва да дадат обет за послушание, скромност и целомъдрие и се задължават да се борят с оръжие в ръка срещу "враговете на кръста и християнската вяра". В ордена се включват рицари, като привилегировано висше съсловие и основна бойна сила, както и братя-духовници. Последните не само се грижат за болните и бедните, но служат и като пехотинци при бойни действия. Освен това се назначават и много наемници от европейските страни. Начело на ордена стои избран от членовете му велик магистър. Орденът е подчинен само на [[папа]]та и получава от него различни специални права.
При военни действия рицарите и войниците на ордена носят върху ризниците си яркочервена риза с бял кръст. В мирно време те са облечени в черни дрехи с бял осмоъгълен кръст (наречен по-късно малтийски кръст) на гърдите.
Орденът успява да извоюва в [[Сирия]] суверенни права. След неговото прогонване от [[мамелюци]]те в началото на XIV век, орденът завладява византийския остров [[Родос]] в [[Егейско море]], където създава самостоятелна държава