Иван Василев (учител): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 13:
 
==Биография==
Иван Василев е роден в 1864 година в голямата [[кайляри|кайлярска]] паланка [[Емборе]], тогава в Османската империя, днес Емборио, Гърция. Учи до IV клас в [[Сливен]], България, а по-късно завършва теория и хармония на музиката в Женевската консерватория. Връща се в България, за една година е учител в [[Жеравна]] и след това става български учител в Македония - в родното си село, [[Воден]], [[Солун]] и [[Битоля]]. Води упорита борба за утвърждаване на българската църква и просвета срещу елинизма. В 1907 година къщата му в центъра на Емборе е нападната от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцка андартска чета]], но е отблъсната. Василев заминава за Солун, за да направи простъпки пред властите, но там е тежко ранен от гръцки терористи. Опериран е във френската болница в града и като по чудо остава жив. Българският търговски агент [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]], който моли [[Иван Стефанов Гешов]] да се застъпи пред [[Българска екзархия|Екзархията]] да плати разноските по операцията, го нарича:
 
{{цитат|една от най-светлите личности, които неустрашимо се борят от години насам за възтържествуването на нашата кауза в страната.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. „Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век“, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 140.</ref>}}
Ред 19:
Иван Василев учителства до 1910 година в Емборе, където е директор на българските училища. Член е на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]. В 1909 година е избран за подпредседател на Бюрото на Втория конгрес на Съюза.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.</ref>
 
От 1910 година работи като учител в [[Битоля]]. След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]], когато [[Вардарска Македония]] попада в Сърбия, на 26 юли 1913 година Иван Василев е екстерниран в България, тъй като отказва да подпише декларация, че не е българин, а сърбин.<ref name="История и политическа съдба 34">Македония. История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г., Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 34.</ref> Установява се във [[Варна]].<ref>Албум-алманах „Македония“, София, 1931.</ref><ref> [[Аспарух поп Исаков|Пописаков, Аспарух]], [http://www.promacedonia.org/ai/ai_1.html„От другата страна на медала (Геноцидът над македонските българи в Титова Югославия)“, вестник „Македонска трибуна“, САЩ, 1979 г.)]</ref>
 
Негови синове са общественикът [[Васил Василев (общественик)|Васил Василев]] и Динката Василев, изтезаван в Разложко от звенари след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година.<ref>Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр. 942.</ref>