Уикипедия

Кървав камък: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Планина
'''Кървав камък''' е името на [[планина]] в [[Краище]] в Западна [[България]], по чието [[било]] минава част от граница между [[България]] и [[Сърбия]]. Най-високата му точка е връх [[Било (връх)|Било]] (1737 m).
| name = Кървав камък
| other_name =
| photo =
| photo_size =
| photo_alt =
| photo_caption =
| elevation = вр. '''[[Било (връх)|Било]] 1737,1 m'''
| elevation_m =
| elevation_ft =
| elevation_ref =
| prominence =
| prominence_m =
| prominence_ft =
| prominence_ref =
| listing =
| translation =
| pronunciation =
| range = Руйско-Верилска планинска редица
| parent_peak =
| location = България
| map = България
| map_alt =
| map_caption =
| map_size =
| label =
| label_position =
| lat_d = 42
| lat_m = 40
| lat_s = 57
| lat_NS = N
| long_d = 22
| long_m = 27
| long_s = 56
| long_EW = E
| age =
| region = [[Област Перник]], [[Област Кюстендил]], [[Сърбия]]
| coordinates = 2
| coordinates_ref =
| grid_ref_UK =
| grid_ref_Ireland =
| topo =
| type =
| volcanic_arc/belt =
| last_eruption =
| first_ascent =
| easiest_route =
}}
'''Кървав камък''' е [[планина]] в [[България|Западна България]] и [[Сърбия|Югоизточна Сърбия]], в историко-географската област [[Краище]], част от Руйско-Верилската планинска редица.
 
Планината е част от Руйско-Верилската планинска група, като по билото ѝ от гранична пирамида 160 до гранична пирамида 173 преминава участък от държавната ни граница с [[Република Сърбия]]. От север на юг дължината ѝ е около 20 км, а ширината — до 10 км. На север чрез седловината Въргавица (1285 м) се свързва с [[Боховска планина]], а на юг чрез седловина висока 1573 м — с [[Милевска планина]]. На запад, в [[Сърбия]] се простира до долините на реките [[Ерма]] и Божичка (ляв приток на [[Драговищица (река)|Драговищица]], от басейна на [[Струма]]), а на изток долината на [[Треклянска река]] (десен приток на [[Струма]]) я отделя от [[Пенкьовска планина]].
Дълга 16 km, тя граничи на север със [[Знеполе|Знеполската котловина]], на изток с [[Еловишка планина]] а на юг достига до р. [[Бързовичка]].
 
Билото на планината е с посока от север на юг и е силно навълнено със средна надморска височина до 1500-1700 м, като на югоизток силно се понижава. Най-високата точка на планината е връх [[Било (връх)|Било]] (1737,1 m), разположен при гранична пирамида № 167, който се явява най-високият връх на цялото [[Краище|Българско Краище]].
== Върхове ==
 
Изградена е от палеозойски нискометаморфни скали — амфиболити, шисти, филити. По билото в северната ѝ част преминава част от главният вододел на [[Балканския полуостров]] между водосборните басейни на [[Черно море|Черно]] и [[Егейско море]], като северозападните ѝ части принадлежат към първия, а останалите — към втория водосборен басейн. От нея извират реките [[Ерма]] (от басейна на [[Дунав]]) и [[Треклянска река]] (десен приток на [[Струма]]), заедно с десния си приток Бъзовичка река. Климатът е умереноконтинентален и преобладават най-вече западните и северозападните [[вятър|ветрове]]. Основните почви са [[кафяви горски почви|кафявите горски]] и [[канелени горски почви|канелените горски]]. В по-голямата си част планината е обрасла с редки широколистни гори — бук, дъб, габър, явор, а по билата ѝ има обширни пасища.
* [[Било (връх)|Било]] (1737 m), най-високият в [[Краище (Природногеографска област)|Краище]]
* [[Въргаивица]] (1393 m)
 
В планината и по нейните склонове общо в [[Сърбия]] и [[България]] са разположени 13 села:
== Селища ==
* В [[България]] — 10 села: [[Бъзовица]], [[Горна Мелна]], [[Долна Мелна]], [[Драгойчинци]], [[Дълга Лука]], [[Косово (Област Кюстендил)|Косово]], [[Къшле]], [[Средорек (Област Кюстендил)|Средорек]], [[Чешлянци]] и [[Шипковица (Област Перник)|Шипковица]];
* В [[Сърбия]] — 3 села: [[Клисура (Община Сурдулица)|Клисура]], [[Кострошевци]] и [[Паля]].
 
== Вижте още ==
В Кървав камък се намират селата [[Горна Мелна]] и [[Долна Мелна]]. В сравнение с [[1946]] г., когато Долна Мелна е второто по големина селище в [[Община Трън]] със своите 1073 души. В Долна Мелна през 1934 г. са преброени 1166 души, което е и най-голямата численост на селото за всички преброявания в историята му. В Горна Мелна пък през 1946 г. са живели 674 души.Днес в Долна и Горна Мелна живеят около 54 жители!
* [[Списък на планините в България]]
 
== Топографска карта ==
== Климат ==
* {{Карта|K-34-45|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-045.jpg|scale=1:100000}}
[[Климат]]ът е умереноконтинентален.
* {{Карта|K-34-46|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-046.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-34-57|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-057.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-34-58|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-058.jpg|scale=1:100000}}
 
=== ВетровеИзточници ===
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 276. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
Духат най-вече западни и северозападни [[вятър|ветрове]].
 
== Води ==
От връх [[Въргаивица]] извира [[Треклянска река]] — десен приток на [[Струма]]. Тя се влива в Струма при [[Земен]], след като вече е минала през [[Треклянска котловина|Треклянската котловина]].
 
Няколко малки реки се вливат в басейна на р. [[Ерма]].
 
== Почви ==
Преобладаващите почви са [[кафяви горски почви|кафявите горски]] и [[канелени горски почви|канелените горски]].
 
== Флора ==
Основните представители на [[флора|растителния свят]] са:
 
* [[бук]]
* [[явор]]
* [[дъб]]
* [[габър]]
 
{{Планини в България}}
[[Категория:Планини в България]]
[[Категория:Планини в Сърбия]]
[[Категория:Краище]]
[[Категория:Област Перник]]
[[Категория:Област Кюстендил]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Кървав_камък“.