Контактна леща: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 5905131 на 85.187.228.131 (б.)
Suzunova (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Картинка:Kontaktlinse01.jpg|thumb|350px|Контактна леща]]
'''Контактните лещи''' са второто по разпространение средство за корекция на зрителните смущения, предизвикани от отклонения в очната оптика ([[далекогледство]], [[късогледство]], пресбиопия, [[астигматизъм]], в т.ч. [[кератоконус]]). ''Контактните лещи'' се ползват и с козметични цели - за подчертаване или промяна на цвета на очите (цветни контактни лещи), за защита на очите от лъчения, за улесняване на зарастването на [[роговица|роговични]] рани и др.
 
Контактните лещи са забележителна алтернатива за очите. Те позволяват да се избегнат такива известни проблеми на носещите очила хора, като например : ограничено полезрение, оптически измами, запотяване на стъклата, отказване от определени видове спорт.
 
Контактната леща е фина люспа, която се поставя в окото и плува върху слъзния филм, като се придържа от собствената си форма и клепачите. Най-честата мотивация за пациентите, носещи контактни лещи е нежеланието да носят очила. Лещите имат много предимства пред очилата: те са невидими, понасят се лесно, не се замъгляват при промяна на температурата, не ограничават зрителното поле, дават по-добро зрение от очилата. Лещите обаче изискват много повече грижи и средства. Неправилното им съхранение и употреба ги правят опасни за очите и могат да доведат до сериозно увреждане на роговицата.
 
Контактните лещи са кръгли [[леща (оптика)|лещи]], но много фини и приличащи на люспи, които са изработени с определени от очен лекар-контактолог диаметър и пречупваща сила. Те се определят с положителен или с отрицателен диоптър за коригиране съответно на далекогледство или късогледство. Те се поставят под [[клепачи]]те на окото и контактуват с него имерсионно - чрез слъзния филм върху роговицата.
Според материала на лещата са познати два вида контакни лещи - меки и твърди.
 
==Меки контактни лещи==
Имат следните предимства: лесна поносимост, бързо свикване с тях, лесно обслужване. Недостатъците на тези лещи са също няколко: повишен риск от [[гъбични инфекции]], пациентът вижда неособено бистър образ, налага се по-честа подмяна на лещите.
 
Меките контактни лещи се разделят на триняколко вида: според водното си съдържание:
 
= Според режима на носене
Проблемите, свързани с носенето на контактни лещи са основно два: дискомфорт и риск от инфекции. Върху лещата е възможно да се натрупат депозити от протеини, които освен че затрудняват зрението, могат да станат причина за увреждане на роговицата. Това може да се избегне с предпочитането на лещи за по-кратка употреба. Режимът на носене на контактните лещи е годишен, 3-месечен, 1-месечен, 2-седмичен и ежедневен. Това означава, че след изтичане на съответния срок, лещите трябва да бъдат заменени с нови. Безспорно, най-удобен във всяко отношение е ежедневния режим на смяна – всяка сутрин се отваря нов чифт лещи, който вечерта се изхвърля. На практика риск от натрупване на депозити или инфекции е сведен до минимум. Не се налага и ползването на разтвори за съхранение.
 
= Според вида корекция
Меките контактни лещи се разделят на три вида според водното си съдържание:
*Ежедневни - с водно съдържание около 38%. Носят се в продължение на 14 - 16 часа, след което се изхвърлят.
- диоптрични – коригират късогледство, далекогледство,
*Тридневни - с водно съдържание около 58%. Носят се без сваляне от 3 до 7 дни, след което се изхвърлят.
*Седмични и месечни - с водно съдържание над 72%.
 
Класическите меки контактни лещи не коригират [[астигматизъм]] за разлика от твърдите контактни лещи. За тази цел са създадени т.нар.- торични меки лещи за корекция на астигматизъм.
- цветни – за корекция цвета на ириса, козметични /без диоптър/ и диоптрични.
- “диви” лещи – забавни рисувани лещи, които могат да се носят на партита, променят очите от котешки, призрачни, дори с вид на мишена или топка за билярд
- терапевтични – при очна травма или инфекция
 
- мултифокални – коригират както зрението за далеч, така и за близо. Подходящи във възрастта след 40 год
==Твърди контактни лещи==
Имат предимствата, че са с по-дълъг живот, дават максимално добра корекция на зрението - с ясен, бистър образ и с добре отстранен астигматизъм. При тях не се получават гъбични инфекции, както при носенето на меки лещи. Неудобствата, които могат да предизвикат обаче не са малко: ограничена продължителност на носене - до 14 - 16 часа, лесно изпадане от окото при по-рязко мигване с клепачи или при рязко движение на окото в орбитата му, трудна поносимост - понякога предизвикват дразнене и различни други оплаквания от пациента.
 
Твърдите контактни лещи се подразделят на следните видове:
*Полиметилметакрилатни - [[Полиметилметакрилат|ПММА]] (пластмасови), с продължителност на носене 8 - 10 часа. Техен недостатък е, че са плътни и не пропускат [[кислород]]а до роговицата на окото.
*ГазопроницаемиГазпроницаеми - RGP (Rigid Gas Permeable), с различно съдържание на [[силикон]]: например DK 30 (или Ф 30 умбрал), DK 60 или DK 100, съответно с дифузия на кислорода 30, 60 и 100%. Продължителността на носене за лещите DK 100 е максимална, т.е. те са най-добрите твърди контактни лещи. Контактните лещи от силиконов хидрогел имат уникален сферичен оптичен дизайн, благодарение на който коригират както вроденото, така и предизвиканото от външни фактори [[сферично изкривяване]].
 
Съществуват и други по-специални видове контактни лещи - Rose K лещи, хибридни лещи (с мека периферия и твърд център) и др.