Кан (титла): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BigSteve (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
BigSteve (беседа | приноси)
+ пояснение
Ред 9:
[[Файл:Omurtag10 svik.jpg|thumb|дясно|220px|Надпис на канасубиги [[Омуртаг]]. Думата „канас(у)биги“ може да се разчете на първият ред.]]
 
В паметни надписи през първата половина на IX в.<ref>'''Златарски''', В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 1, София 1970, Притурка №15: [http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_prit_15.html Чаталарският Омортагов надпис], с. 579; Притурка №16: [http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_prit_16.html Търновският Омортагов надпис], с. 581 (изтеглени на 27.12.2007)</ref> българският владетел [[Омуртаг]], а след него и синът му [[Маламир]], използват титлата KANAΣYBIΓI (известни са KANAΣYBHΓH и още няколко начина за изписване), в превод – „''кан ювиги''”, „''кан сюбиги''”, „''канас убиги''” и др.<ref name="nikol107"/><ref name="nadpisi">[http://mandara.narod.ru/nadpisi.htm Средновековни надписи на паметници в днешна България] на гръцки език – оригинални преписи. Посетена октомври 2013:
* Омуртаг – + Κανα συβηγη Ωμουρταγ – "+ Кана субигисивиги Омуртаг" (надписи 59, 64 и 68, също [[Търновски надпис на кан Омуртаг|тук]])
* Маламир – Κανα συβηγη Μαλαμηρ – "Кана субигисивиги Маламир" (надпис 58)
:Забележка: според правилата на [[старогръцки език|класическия]] гръцки език, произношението на "συβηγη" наподобява ''"сюбиги"'', а според средновековния гръцки, като в случая от IX век, то е по-скоро ''"сивиги"''. Паралелен пример е постепенната промяна в произношението на византийската титла βασιλεύς ("император", "цар") от ''"басилеус"'' към ''"василевс"''.
* Тервел – Τ/ΕΡΒ-ΕΛΛΙ/Υ-ΚΣΑ-ΡΟ[Σ] – Τερβελλίου κ(αι)σαρο[ς] – "Тервелиу кесарос" (надпис 81).
Забележете, че:Забележка: съчетанието'' 'ΚΣ' ''в "κ(αι)σαρο[ς]" е изписано с двете букви ''капа'' и ''сигма'', а не просто с'' 'Ξ' (''кси)''), което означава, че те трябва да се произнасят с отчетливо разделение помежду им.<br>
В повечето надписи, владетелите се назовават с универсалната гръцка дума за владетел "архонт", понякога допълнена с понятието "василевс" (което означаватоест "велик владетел" – "василевс" означава "император"), "цар"). Напримернапример
* Τερβελης ο αρχο[ν]τ[ον β]ασιλεαν – "Тервелис о архонт[он в]асилеан" (Мадарски надпис I.c.), и
* Ομ[ου]ρταγ αρχων – "Ом[у]ртаг архон" (Мадарски надпис III).</ref>{{rp|(надписи 59 и 60)}}<ref>'''Бешевлиев''', В., Първобългарски епиграфски паметници, с. [http://www.promacedonia.org/vb/vb_5.html 32], [http://www.promacedonia.org/vb/vb_10.html 124]; [http://www.history.kemsu.ru/oldversion/ISV/1bolg.htm '''Тырновская надпись хана Омуртага''' (814-831) о постройке нового ханского аула на Дунае (на руски)]; '''Иванов''', И., [http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Titlata%20kanasuvigi.htm СМИСЪЛ И ЕТИМОЛОГИЯ НА РАННОБЪЛГАРСКАТА ТИТЛА KANAΣYBIΓI] (26.12.2007)</ref> В български текстове от по-късното Средновековие няколко ранни български владетели ([[Кардам]], [[Крум]]) са наричани с титлата ''княз''.<ref name="nikol109">Николов, Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 109</ref> ;