Разлика между версии на „Ханс Магнус Енценсбергер“

м
форматиране: 11x интервали, 4x дълго тире (ползвайки Advisor.js)
м (форматиране: 11x интервали, 4x дълго тире (ползвайки Advisor.js))
}}
 
'''Ханс Магнус Енценсбергер''' ({{lang-de|Hans Magnus Enzensberger}}) е немски [[поет]], [[белетрист]], [[есеист]], [[драматург]] и [[преводач]], роден в [[Кауфбойрен]]. Прекарва детството си в [[Нюрнберг]], преживява бомбардировките над града и евакуацията, а в края на [[Втората световна война]] е призован в ''"народното опълчение"''.
 
== Живот ==
[[File:Kaufbeurer Altstadt.jpg|thumb|380px|Кауфбойрен, старият град]]
 
В 1957 г. Ханс Магнус Енценсбергер публикува първата си стихосбирка ''"В защита на вълците"''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish12/h_encensberger/zashtita.htm Стихотворението "В защита на вълците от овцете" в превод на Венцеслав Константинов]</ref>, в която с грубовато и предизвикателно слово, с употреба на жаргон, игрословици и езикови монтажи, изразява гнева си от духовната корупция и еснафското безразличие в своята родина. С желанието си стиховете му да бъдат възприемани като ''"предмети за потребление подобни на оръжия"'' Енценсбергер става художествен наследник на [[Ерих Кестнер]] и [[Бертолт Брехт]].
 
През 1957 г. поетът предприема пътувания из [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Мексико]], две години престоява в [[Норвегия]] и една година в [[Италия]]. Втората му стихосбирка ''"Роден език"'' (1960) го представя като ярък критик на обществените порядки и безпощаден сатирик.
 
В 1963 г. поетът получава авторитетната литературна награда ''"[[Георг Бюхнер]]"'', пътува в [[Съветския съюз]], а след това из [[Близкия изток]]. Публикува стихосбирката ''"Писменост за слепци"'' (1964) и става гост-доцент по [[поетика]] във [[Франкфурт]]ския университет. От 1965 до 1975 г. издава литературно-политическото списание ''"Курсбух"'', с което упражнява силно влияние върху [[студентско движение|студентското движение]] от шейсетте години. В 1968 г. Енценсбергер отказва гост-професорско място в [[Съединени американски щати|САЩ]] в знак на протест срещу американската политика и живее две години в [[Куба]], като взима участие в [[Конгрес на културата|Конгреса на културата]] в [[Хавана]]. Голяма литературна слава му донася поетическият епос ''"Гибелта на 'Титаник'"'' (1978). Освен това публикува ''"Мавзолей. 37 балади из историята на прогреса"'' (1978), ''"Фурията на изчезването"'' (1980), ''"Павилион"'' (1995), ''"По-леко от въздуха"'' (1999), ''"Тридесет и три стихотворения"'' (2001) и ''"Историята на облаците"'' (2003).
 
Поетът се установява да живее в [[Мюнхен]].
* ''Das Brot und die Schrift'', 1993
* ''Zickzack'', Aufsätze, 1997
* ''Drawbridge Up: Mathematics - — A Cultural Anathema / Zugbrücke außer Betrieb: Die Mathematik im Jenseits der Kultur'' (dt., engl.), 1999
* ''Nomaden im Regal'', Essays, 2003
* ''Lyrik nervt! Erste Hilfe für gestresste Leser'', 2004 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr)
* ''Heraus mit der Sprache. Ein bisschen Deutsch für Deutsche, Österreicher, Schweizer und andere Aus- und Inländer'', 2005 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr)
* ''Schreckens Männer - — Versuch über den radikalen Verlierer'', 2006
* ''Im Irrgarten der Intelligenz. Ein Idiotenführer'', 2006
* ''Heraus mit der Sprache – Ein bißchen Deutsch für Deutsche, Österreicher, Schweizer und andere Aus- und Inländer'', 2008
* ''Fortuna und Kalkül - — Zwei mathematische Belustigungen'', 2009
* ''Sanftes Monster Brüssel oder Die Entmündigung Europas'', 2011
* ''Enzensbergers Panoptikum: Zwanzig Zehn-Minuten-Essays'', 2012
* ''Der Weg ins Freie. Fünf Lebensläufe'', 1975
* ''Heiss & Kalt'', Erotische Erzählungen, 1987 (unter dem Pseudonym Elisabeth Ambras)
* ''Josefine und ich - — Eine Erzählung'', 2006
* ''Schauderhafte Wunderkinder'', 2006 (unter dem Pseudonym Linda Quilt)
* ''Hammerstein oder der Eigensinn'', Biographie, 2008
* ''Die Elixiere der Wissenschaft. Seitenblicke in Poesie und Prosa'', 2002
* ''Dialoge zwischen Unsterblichen, Lebendigen und Toten'', 2004
* ''Meine Lieblings-Flops, gefolgt von einem Ideen-Magazin'', 2010
* ''Album'', 2010
* ''Gedichte 1950-2010'', 2010
 
* ''Museum der modernen Poesie'', (als Hrsg.) 1960
* ''Allerleirauh. Viele schöne Kinderreime'', (als Hrsg.) 1961
* ''Vorzeichen. Fünf neue deutsche Autoren'', (als Hrsg.) 1962
* ''Georg Büchner, Ludwig Weidig: Der Hessische Landbote. Texte, Briefe, Prozeßakten'', (als Hrsg.) 1965
* ''Bartolomé de las Casas: Kurzgefaßter Bericht von der Verwüstung der Westindischen Länder'', (als Hrsg.) 1966
* ''Freisprüche. Revolutionäre vor Gericht'', 1970
* ''Klassenbuch. Ein Lesebuch zu den Klassenkämpfen in Deutschland'', (als Mithrsg.) 1972
* ''Gespräche mit Marx und Engels'', 1973
* ''Das Wasserzeichen der Poesie oder Die Kunst und das Vergnügen, Gedichte zu lesen'', 1985 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr)
* ''Die gescheiterte Revolution. Denkwürdigkeiten aus dem 19. Jahrhundert'', 1996 (als Hrsg.)