|
===Легализация===
{{Основна|Съюз на българските конституционни клубове|Народна федеративна партия (българска секция)}}
Така наречената [[Младотурска революция]] от [[1908]] г. е извършена на 23 юли в Османската империя от Комитета "Единение и напредък". Първи въстава гарнизонът в Ресен, последван от гарнизоните в Битоля и Одрин. На 23 юли в Солун на митинг на площад “Олимп” към 6 часа вечерта се прокламира започването на политиката на “[[хюриет]]а” ("свободата") с влизане в сила на конституцията от 1876г., ограничаване правата на султана, освобождаване на политическите затворници и равноправие на етносите в империята. Безсилен да се справи с положението, султан Абдул Хамид II обявява на 23 срещу 24 юли, че конституцията прокламирана още в 1876 г. влиза в сила и дава съгласието си за провеждане на избори за парламент. Първоначалната еуфория и надежди карат водачите на организацията да влязат в контакт с младотурците. Привлечени от измамните лозунги на младотурците накъм тяхнатях странасе минават иприсъединяват някои водачи и чети на ВМОРО, които слизат от планините и се саморазпускатлегализират. Основните крила на ВМОРО през 1909 г. дават началото на две легални политически партии, дясното на [[Съюз на българските конституционни клубове]] и лявото на [[Народна федеративна партия (българска секция)]]. И двете успяват в 1908 г. да вкарат общо четирима български депутати в Османския парламент: [[Тодор Павлов (дипломат)|Тодор Павлов]], [[Панчо Дорев]], [[Димитър Влахов]] и [[Христо Далчев]]<ref>[http://books.google.bg/books?id=9j71caZgTHQC&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false Kansu, Aykut. The revolution of 1908 in Turkey, Koninklijke Brill, Leiden, 1997, стр. 245-253.]</ref>. Българското правителство сеот възползвасвоя отстрана също използва нестабилността, настъпила в Османската империята непосредствено след идването на младотурците на власт, и на [[22 септември]] в [[Велико Търново|Търново]] със специален манифест провъзгласява [[Обявяване на независимостта на България|независимостта на България]]. Скоро ислямската реакция започва контрареволюцияконтрапастъпление, през нощта на 12 срещу 13 април 1909 г. султан Абдул Хамид II извършва преврат, Султанът връща шериата като основен закон, мюсюлманският фанатизъм се разгръща в мащабни акции. Започва преследване на младотурците. В множество градове, включително Истанбул избухвналотоизбухналото насилие достига до убийства в християнските квартали. Работата на парламента е блокирана. Тогава под предводителството на Яне Сандански, Христо Чернопеев и Тодор Паница 1 200 македонски четници вземат участие в младотурския поход към Цариград. Заедно с воените части на трети армейски корпус на Махмуд Шефкет паша те съвместно влизат в Цариград и активно участвуват в тридневните боеве за овладяването на столицата и детронирането на султана на 24 април 1909 г., македонските българи щурмуват и превземат с бой казармите и арсенала Топ-Хане, а по-късно разстрелават осъдените османски велможи и офицери участвали в преврата<ref>[http://www.promacedonia.org/ag/ag_2_8.html Антони Гиза, БАЛКАНСКИТЕ ДЪРЖАВИ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС]</ref> Превратът е смазан. Скоро обаче, осигурили си цялата държавна власт, младотурците напълно загърбват дадените обещания и възобновяват старата султанска политика към българското население, национализмът им лесно надделява първоначалните реформаторски лозунги, кратките дни на "хюриета" свършват и репресиите са възобновявени. От втората половина на 1909 г. новото правителство повежда политика на „отоманизация“ — заличаване на институциите и самосъзнанието на националните малцинства посредством административен, полицейски и икономически натиск и превръщане на всички жители на империята в османци,<ref>Карнегиева анкета, [http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/glava1_2.html стр. 33-35.]</ref> наредени са действия за закриването на легаланите български партии и от ноември 1909 г. те фактически престават да съществуват. В 1910 г. и двете български партии в империята окончателно са забранени. След разбиването на четата на [[Дине Дробенов]] започва [[Неврокопска афера|Неврокопската афера]], а през пролетта на 1910 г. младотурците предприемат широката [[Обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителна акция]], съпроводена с масови репресии над българското население. В отговор на това идва възстановяването на революционната организация и четническото движение от страна на десницата.<ref>Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи, Том III, стр. 249-256.</ref>
===Реактивация===
|
