Ернст Теодор Амадеус Хофман: Разлика между версии

Роден е на 24 януари 1776 г. в Кьонигсберг в семейство на адвокат. След развода на родителите му през [[1778]] г. остава при майка си, но на практика е възпитаван от своя чичо - — той отрано развива у Хофман вкус към [[фантастика|фантастичното]] и [[мистика|мистичното]], което по-късно се отразява върху [[литература|литературното]] му творчество.

Първите преводи на Хофманови произведения в България датират от края на [[XIX век]] - най-напред се появява в превод от френски приказката ''"Щастието в играта"''; тънката книжка излиза в [[Сливен]] през [[1882]] г., а четири години по-късно - — и в Пловдив. Преводач е [[Димитър Бръзицов]]. През [[1898]] г. Никола Денчев превежда от руски и публикува в [[Севлиево]] новелата ''"Песъчний человек. Нощен разказ, любопитен за всекиго"''. Вече от немски Иван Кръстев превежда и публикува две десетилетия по-късно - — през [[1921]] г. - приказката на Хофман ''"Троши-Орешко"'' - в библиотеката за деца на Ал. Паскалев "Слънчеви лъчи". А през [[1926]] г. Петър Спасов предлага в сп. "Хиперион" разказа ''"Дон Жуан. Приказно събитие, което се случи с един пътуващ ентусиаст"'' - всички преводи вече са от немски. През [[1928]] г. в поредицата на Ив. Игнатов "Любими романи" излиза повестта на Хофман ''"Принцеса Брамбила"'' в превод на Екатерина и Вера Бояджиеви. А на следващата - 1929 г. - пак в същата поредица е публикуван романът ''"Еликсирите на дявола. Следсмъртни книжа на капуцина отец Медардус"'' в превод на Панайот Чинков. Едва през [[1933]] г. в седем поредни книжки на сп. "Седмичен преглед" излизат откъси от новелата ''"Мадмоазел дьо Скюдери"''. Това е всичко за период от половин столетие.

В годините на догматизма в България се установява официалното становище, че Е.Т.А. Хофман спада към представителите на ''"пасивния, реакционен романтизъм, който търси идеала в миналото, а мечтите му са свързани с отмиращи форми на обществен живот"''. Хофман е определян като "антиреалист", творбите му се обявяват за "нездрави, упадъчни и консервативни".

След това обаче настъпва втори етап, в който към "реакционера" Хофман се прилага по-диференциран подход. През шестдесетте години на [[XX век]] въпросът за отношението между "прогресивния" и "реакционния" романтизъм става дискусионен. Започва да се изтъкват не само принципните различия между двете течения в романтизма, но и се търси между тях "сложна и противоречива диалектическа връзка". Така в тома от [[1969]] г. на "Кратка българска енциклопедия" пише: ''"Най-характерното у Хофман е /.../, бягството от дребнобуржоазния свят в света на фантазията и мистиката с цел да проникне в същността на нещата. Въпреки това в творчеството на Хофман има известни реалистични черти."''&nbsp;<ref>"Кратка българска енциклопедия", том 5, стр. 390, София, 1969</ref> Тези "известни реалистични черти" нарушават стройния догматичен модел и затова трябва да бъдат включени в нов модел, не по-малко догматичен. Като със скалпел "учените" започват да извършват дихотомия върху творчеството на Хофман. То е разделено на два периода - — реакционен и прогресивен, или романтичен и реалистичен. Дори се издирват доказателства, че в края на живота си Е.Т.А. Хофман е преминал изцяло на реалистични позиции, че се е прехвърлил в "лагера на прогресивната литература".