Волфрам фон Ешенбах: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м форматиране: 2x дълго тире, 2x интервали, й→ѝ (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 61:
}}
}}
'''Волфрам фон Ешенбах''' ({{lang-de|Wolfram von Eschenbach}}) (ок.[[1170]]-ок.[[1220]]) е най-големият епически поет на немското [[Средновековие]].
▲'''Волфрам фон Ешенбах''' ({{lang-de|Wolfram von Eschenbach}}) (ок.[[1170]]-ок.[[1220]]) е най-големият епически поет на немското [[Средновековие]].
== Живот ==
Волфрам фон Ешенбах произхожда от обеднял рицарски род от [[Бавария]], но е живял като странстващ поет из замъците на свои почитатели. От 1204 г. пребивава в двора на покровителя си, ландграфа на [[Тюрингия]], където се среща с [[Валтер фон дер Фогелвайде]] и двамата провеждат прочутото поетическо състезание в замъка [[Вартбург]]. После поетът дълго време живее в [[Щирия]] и накрая се завръща в родината си.
== Творби ==
[[Картинка:Wolfram Parz Blutstropf cpg339 208v.jpg|thumb|265px|Илюстрация към ''"Парцифал"'' (XV в.)]]
Волфрам фон Ешенбах създава изпълнения с религиозни и философски размисли стихотворен епос ''"Парцифал"'' <ref>[http://liternet.bg/publish18/v_fon_eshenbah/parcifal.htm Из "Парцифал" в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1200-1210), съдържащ 28,840 стиха. В този монументален рицарски роман, изграден по образеца на френския дворцов поет [[Кретиен дьо Троа]], Волфрам фон Ешенбах свързва християнското учение за душевното спасение с нравствения кодекс на немското рицарство. Героят Парцифал кръстосва света, преживява битки и приключения и чрез страдание израства духовно, като преминава през различни степени на познанието в търсене на [[Свещен Граал|Свещения Граал]] - чашата, която според преданието е съхранила последните капки кръв на [[Исус Христос]]. Мъките на Парцифаловия чичо, пронизан от отровно копие в слабините, посочват на рицаря пътя към добродетелта, повеляващ смирение, любов и милосърдие. Накрая героят се завръща при любимата си съпруга, решен да служи поравно на [[Бог]] и на света.
[[Картинка:Dame_Tafel_2017.jpg|thumb|left|130px|Прекрасна дама]]
Освен това Волфрам фон Ешенбах е автор на новелата в стихове ''"Вилехалм"'' (1209) и на два строфически фрагмента ''"Титурел"'', в които доразвива една от сюжетните линии на ''"Парцифал"'' с пространни разсъждения за силата на любовното чувство: ''"Ах, Любов! И този без очи те вижда, макар и сляп да е! Любов, безброй са твоите образи, и даже всички пишещи накуп не биха смогнали да предадат в слова коя си ти, каква си и какви са твоите пътища!"''
[[Картинка:WolframEschenbachj.JPG|thumb|265px|Паметник на Волфрам във Волфрамс-Ешенбах, издигнат от баварския крал Максимилиан II.]]
Волфрам е оставил и девет съкровени "песни за любовта" (Minnelieder), в които
== Влияние ==
''"Парцифал"'' на Волфрам фон Ешенбах е дал сюжета на последната музикална драма на [[Рихард Вагнер]] ''"Парсифал"'' (1882). Самият Волфрам се появява като образ в ранната Вагнерова опера ''"Танхойзер"'' (1845), както и в ''"Нюрнбергските майстори-певци"'' (1867).
Line 105 ⟶ 98:
пуква зората,
ах, нощни пазачо, възпри песента си,
звукът
Но който желание има
| |||