Хелмут Прайслер: Разлика между версии

}}

}}

'''Хелмут Прайслер''' ({{lang-de|Helmut Preißler}}) е немски [[поет]], [[преводач]] и автор на книги за деца, роден в [[Котбус]], в семейството на майстор-предач.

 

== Житейски и творчески път ==

В края на [[Втората световна война]] Прайслер пребивава две години в белгийски военнопленнически лагер. След това става учител и следва в Литературния институт "[[Йоханес Р. Бехер]]" в [[Лайпциг]]. Създава си име още с първата стихосбирка ''"Гласове на мъртвите"'' (1957) - поредица от въображаеми епитафии на загинали немски войници, - повлияна от естетиката на [[Бертолт Брехт]] и вдъхновена от книгата на американския поет [[Едгар Ли Мастърс]] ''"Антология Спун Ривър"''. Като продължение следват ''"Гласове на живите"'' (1958) и ''"Гласове на потомците"'' (1961), в които Прайслер прославя "новия живот" в традициите на агитационната поезия на [[Ерих Вайнерт]] и [[Курт Бартел|Куба]].

[[File:Mühlengraben Cottbus.jpg|thumb|240px|Стари къщи в Котбус]]

 

== Любовна лирика ==

Но освен като "партиен поет" Хелмут Прайслер се откроява и като автор на съкровена любовна и интимна лирика. Сред най-значимите му книги са ''"Между треви и звезди"'' (1963), ''"Щастието да е трайно"'' (1971), ''"Моят копнеж: човекът"'' (1976), ''"Мечтани брегове"'' (1979), ''"Лотосови семена"'' (1984), ''"С тебе искам да живея"'' (1988), ''"Зелена диша Земята"'' (1988). Прайслер е и съставител на антологията ''"Немска любовна поезия от [[Валтер фон дер Фогелвайде]] до наши дни"'' (1963).

 

== Обединена Германия ==

 

== Влияние ==