Лудвиг Уланд: Разлика между версии

В родния си град Уланд следва право и филология, след което пребивава в [[Париж]], за да проучва старофренски и старонемски ръкописи. Приятелство го свързва с [[Аделберт фон Шамисо]] и тогава публикува своите ''"Стихотворения"'' ([[1815]]). За да си осигури препитанието, Уланд работи като адвокат, но се отдава и на активна политическа дейност, заради която е преследван. Наред с това събира, коментира и издава средновековни текстове, например ''"[[Валтер фон дер Фогелвайде]], един старонемски поет"'' ([[1822]]). През 1829 г. Лудвиг Уланд става професор по немски език и литература в Тюбингенския университет, но след десет години - — по политически причини - — изоставя академическото поприще и се посвещава на научни изследвания. С литературно-теоретическите си трудове той си създава име на един от основателите на [[германистика]]та.

Народностно обагрената [[лирика]] на Лудвиг Уланд притежава мощна първичност и езикова простота. В баладите си поетът разгръща преди всичко исторически и легендарни сюжети. В редица поеми - — като в прочутата балада ''"Проклятието на певеца"''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish12/l_uland/prokliatieto.htm Баладата "Проклятието на певеца" в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1814) - Уланд вгражда един основен мотив: властта на поезията, която формира човешкото съзнание и увековечава или обрича на забвение историческите събития и личности.

* ''Der Schenk von Limpurg''

Много от любовните и пейзажни стихотворения на Лудвиг Уланд са послужили за текстове на песни, композирани от [[Йоханес Брамс]], [[Ференц Лист]], [[Менделсон|Феликс Менделсон-Бартолди]], [[Франц Шуберт]], [[Роберт Шуман]] и др.