Разлика между версии на „Люлин (планина)“

редакция без резюме
| name = Люлин
| other_name =
| photo = Lyulin-Mountain.jpg
| photo_size =
| photo_alt =
| easiest_route =
}}
'''Люлин''' е планина в [[Западна България]], на границата между [[Област София|Софийска градска]], [[Софийска област|Софийска]] и [[Пернишка област]], и е част от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието.
 
== Географска характеристика ==
Планината е разположена между [[Софийска котловина|Софийската котловина]] на североизток и [[Пернишка котловина|Пернишката котловина]] на югозапад. На северозапад чрез [[Радуйска седловина|Радуйската седловина]] (830 м) се свързва с планината [[Вискяр]], а на югоизток [[Владайски проход|Владайската седловина]] я свързва с [[Витоша]]. Дължината ѝ отмежду северозападдвете на югоизтокседловини е около 20 км, а ширината 12-13 км.
[[Картинка:Lulin.jpg|мини|дясно|250п|Люлин откъм [[Витоша]], Копитото]]
[[Картинка:Lulinp03.jpg|мини|дясно|250п|Върховете Дупевица и Добринова скала]]
[[Картинка:Lulinp02.jpg|мини|дясно|250п|Манастирски поляни]]
'''Люлин''' е планина в Западна [[България]]. Намира се на 5 km югозападно от столицата [[София]]. Най-високата ѝ точка е връх [[Дупевица]] с неговите 1256 m. До 1997 г. посещаването му е забранено.
[[Картинка:LulinLulinp05.jpg|мини|дясно|250п|ЛюлинЛюлинов откъм [[Витоша]], Копитоторид]]
[[Картинка:Lulinp12.jpg|мини|дясно|250п|Манастир „Св. Св. Кирил и Методий“]]
Билото на планината е плоско и се издига на 1100-1200 м н.в., като над него стърчат заоблени върхове, най-висок от които е връх [[Дупевица]] (1255,8 м), разположен в най-югоизточната ѝ част. Североизточните ѝ склонове, обърнати към [[Софийска котловина|Софийската котловина]] са по-стръмни от тези на югозапад към [[Пернишка котловина|Пернишката котловина]], които са полегати. Седловината [[Бучин проход]] (южно от [[Банкя]]) я разделя на две части — по-обширна, но по ниска северозападна част и по-малка, но по-висока югоизточна. Изградена е от варовици, туфи, туфити и андезити. По билото на планината преминава главният вододел на [[България]] между водосборните басейни на [[Черно|Черно море]] и [[Егейско море]]. Югозападните ѝ склонове се отводняват от малки десни притоци на [[Струма]], а североизточните от левите притоци на [[Искър]] ([[Суходолска река]] и др.). Преоблазаващата почвена покривка е представена от канелени еи светлокафяви горски почви. Югоизточната ѝ част е обрасла широколистни гори и пасища, а северозападната е обезлесена.
 
== Селища ==
== Месторазположение ==
В подножията на планината са разположени 2 града и 10 села. В североизточното ѝ подножие на границата със [[Софийска котловина|Софийската котловина]] са разположени югозападните квартали на столицата [[София]] — "[[Суходол (квартал)|Суходол]]", "[[Горна баня]]" и "[[Княжево (квартал)|Княжево]]", а по северното ѝ подножие — град [[Банкя]]. По това подножие са разположени и селата [[Иваняне]], [[Клисура (Област София)|Клисура]], [[Мала Раковица]] и [[Мало Бучино]], на северозапад, на [[Радуйска седловина|Радуйската седловина]] — село [[Радуй]], а на югоизток, на [[Владайски проход|Владайската седловина]] — село [[Владая]]. По югозападното ѝ подножие са селата [[Големо Бучино]], [[Дивотино]], [[Драгичево]] и [[Люлин (село)|Люлин]].
Бучинският проход разделя Люлин планина на два дяла — западен и източен. Източният дял на планината е по-висок и на него се намира нейният първенец — връх Дупевица. Близо до него се намира интересната област Добринова скала. Името ѝ идва от формата на съседния до Дупевица връх, представляващ отвесна скала от която се открива добра панорамна гледка към столицата, град [[Банкя]] и [[Витоша]].
 
== Транспорт ==
В северното подножие на планината се намира с. [[Мало Бучино]] и гр. [[Банкя]], а в южното — с. [[Владая]] и софийският квартал [[Княжево]], а в източното — кв. [[Горна Баня]]. Разделена е от планина [[Витоша]] чрез Владайския проход, където тече [[Владайска река]].
През седловината [[Бучин проход]], между селата [[Мало Бучино]] и [[Големо Бучино]], преминава участък от наскоро пуснатата в експлоатация отсечка от автомагистрала "[[Люлин (магистрала)|Люлин]]".
 
По югоизточното ѝ подножие, през [[Владайски проход|Владайската седловина]], между село [[Мърчаево]] и квартал "[[Княжево (квартал)|Княжево]]" на столицата, на протежение от 14,7 преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП "Гюешево — [[София]] — [[Карлово]] — [[Бургас]]."
[[Картинка:Lulinp02.jpg|мини|дясно|250п|Манастирски поляни]]
 
В южното подножие на Добринова скала, в югозападна посока на около стотина метра от върха преминава черен път с маркировка водещ към [[хижа]] [[Люлин (хижа)|Люлин]] и идващ от [[вилна зона]] „Манастирски поляни“.
През средата на планината, от село [[Дивотино]] до град [[Банкя]], на протежение от 14 км преминава участък от третокласен път № 602 от Държавната пътна мрежа [[Перник]] — [[Банкя]] — [[София]].
 
През двете крайни седловини, отделящи я от съседните планини преминават и участъци от трасетата на две жп линии на БДЖ: [[София]] — [[Перник]] — [[Благоевград]] — [[Кулата]] през [[Владайски проход|Владайската седловина]] и [[Перник]] — [[Волуяк]] през [[Радуйска седловина|Радуйската седловина]].
 
== Туризъм ==
 
Люлин планина е интересно място за [[туризъм]]. Макар и да е доста по-малка от популярния си съсед [[Витоша]], тя предлага интересни места и туристически атракции, които могат да бъдат обиколени и разгледани в рамките на един ден. Планината е доста разнообразна. Северният склон е покрит от дъбови и букови гори, през които има направени няколко туристически пътеки. Те са маркирани за улеснение на туристите. Южните склонове на планината са обезлесени. Те са покрити с тревна растителност и ниски храсти — шипки и други подобни. Той е и значително по-беден на водни ресурси.
 
Има няколко интересни варианта за туризъм из планината. От „Манастирски поляни“ може да се тръгне към [[Банкя]], [[Владая]] или към върховете на планината — Дупевица и Добринова скала. В южното подножие на Добринова скала, в югозападна посока на около стотина метра от върха преминава черен път с маркировка водещ към [[хижа]] [[Люлин (хижа)|Люлин]] и идващ от [[вилна зона]] „Манастирски поляни“. Има и възможност за кратка разходка до [[Горнобанския манастир]] „Св. св. Кирил и Методий“, както и за такава из околността около „Манастирски поляни“. При изкачване на връх Дупевица се откриват други възможности за туризъм. От там може да се продължи на запад по билото на планината, до Добринова скала и по пътя водещ към Банкя да се слезе на голяма поляна, която е видима от м. „Манастирски поляни“. Тя се нарича [[Люлинов рид]]. Известна е и като летището, поради формата ѝ, както и от факта, че е ползвана от селскостопанската авиация по времето на [[Социализъм|социализма]]. Под нея има път, който води обратно до вилна зона „Манастирски поляни“, но преминава и през [[горнобанския манастир]]. В обратната посока същият път води и към Банкя. Докато се двоуми накъде да поеме, туристът може да си почине на чешмичката намираща се близо до пътя и да разгледа прекрасния параклис в построен в гората.
 
От връх Дупевица може да се слезе и по северния склон намиращ се под него, по пътечка в гората, и да се стигне до Горнобанския манастир. Друг интересен маршрут тръгващ от върха води към Владая. В близост до портала на поделението тръгва пътека, която стига до [[Владайския манастир]] „Св. Петка“. Минава се покрай красива брезова гора. Манастирът е основан по време на Втората българска държава и е възобновен през ХХ в. Понастоящем е постоянно действащ. Състои се от черква, жилищни и стопански сгради и параклис „Св. Неделя“. Черковният иконостас е обявен за паметник на културата. Този манастир не е единственият, който може да бъде видян в Люлин планина. В северното подножие на планината, над вилна зона „Манастирски поляни“ се намира Горнобанският манастир „Св. Св. Кирил и Методий“, известен още и като „Св. Крал“. Манастирът е основан през [[15 век]]. До манастира се стига по асфалтов път дълъг 1 km, който започва от просторен паркинг във вилна зона „Манастирски поляни“.
[[Картинка:Lulinp05.jpg|мини|дясно|250п|Люлинов рид]]Под нея има път, който води обратно до вилна зона „Манастирски поляни“, но преминава и през [[горнобанския манастир]]. В обратната посока същият път води и към Банкя. Докато се двоуми накъде да поеме, туристът може да си почине на чешмичката намираща се близо до пътя и да разгледа прекрасния параклис в построен в гората.
 
От връх Дупевица може да се слезе и по северния склон намиращ се под него, по пътечка в гората, и да се стигне до Горнобанския манастир. Друг интересен маршрут тръгващ от върха води към Владая. В близост до портала на поделението тръгва пътека, която стига до [[Владайския манастир]] „Св. Петка“. Минава се покрай красива брезова гора. Манастирът е основан по време на Втората българска държава и е възобновен през ХХ в. Понастоящем е постоянно действащ. Състои се от черква, жилищни и стопански сгради и параклис „Св. Неделя“. Черковният иконостас е обявен за паметник на културата.
 
[[Картинка:Lulinp12.jpg|мини|дясно|250п|Манастир „Св. Св. Кирил и Методий“]]
Този манастир не е единственият, който може да бъде видян в Люлин планина. В северното подножие на планината, над вилна зона „Манастирски поляни“ се намира Горнобанският манастир „Св. Св. Кирил и Методий“, известен още и като „Св. Крал“. Манастирът е основан през [[15 век]]. До манастира се стига по асфалтов път дълъг 1 km, който започва от просторен паркинг във вилна зона „Манастирски поляни“.
 
Друго интересно място в планината е Войнишкия паметник. Той се намира в поляните над горнобанското танково поделение. До него може да се стигне по черен път, тръгващ от местността „Кърлежа“ в „Манастирски поляни“. До паметника има и чешмичка. От същото място в „Манастирски поляни“ тръгва и стръмна пътека, по която за 15 минути се слиза на пътя София-Перник. Минава се през местността „Черният кос“, а по средата на разстоянието има чешмичка, до която минава черен път, по който може да се стигне до прекрасната скална местност, която всеки жител или гост на столицата е виждал минавайки по шосето идващо от Перник.