Хилендарски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 89.252.220.100 (б.), към версия на Петър Петров |
|||
Ред 22:
'''Хилендарският манастир''' (на [[Сръбски език|сръбски]]: ''Хиландар''; на [[Гръцки език|гръцки]]: ''Χιλανδαρίου'') е [[Сърбия|сръбски]] [[Православие|православен]] [[манастир]] в [[Атон]], [[Гърция]]. Основан през [[1198]] г. като сръбска ''[[обител]]'' от [[Свети Сава Сръбски|Свети Сава]] и неговия баща, ''великия [[жупан]] [[Стефан Неманя|Стефан Неман]]'' (с монашеско име Симеон). В днешно време Хилендарския манастир е най-голямото светилище на сръбския народ. Той стои на четвърто място в йерархията на светогорските манастири. Включен е в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]].
През 70-те години на [[20 век]] гръцкото правителство предлага да се изгради електропреносна мрежа в [[Света гора]]. ''Светата общност'', управляваща монашеската република отказва и оттогава всеки манастир се захранва с
Хилендарският манастир е част и от [[История на България|българската история]]. При падането на [[българско землище|български]]те и [[средновековни сръбски земи|сръбски]] земи под [[турско робство]] голям брой [[българи|български]] [[монах|монаси]] се подвизават в него. През XVIII в. той е щедро даряван от български търговци като [[хаджи Вълчо]] и др. След закриването на [[Печка патриаршия|Печката патриаршия]] (1767) манастирът става почти изцяло български в продължение на два века, до 1896 г. По тази причина Хилендар е средище на българското [[Възраждане]]. Много видни [[българи]] от това време го посещават или обитават: [[Софроний Врачански]], [[Неофит Бозвели]], [[Иларион Макариополски]] и други. [[Паисий Хилендарски|Отец Паисий]] пише там своята [[История славянобългарская]].
| |||