Емануил Васкидович: Разлика между версии

редакция без резюме
(в)
Редакция без резюме
| описание = български просветен деец
| роден-дата = [[1795]]
| роден-място = [[Мелник]], днес [[БългарияОсманска империя]]
| починал-дата = [[30 септември]] [[1875]]
| починал-място = [[Свищов]], днес [[БългарияОсманска империя]]
| починал-години = 79/80
}}
'''Емануил К. Васкидович''' е [[българи|български]] [[Възраждане|възрожденски]] просветител, книжовник и общественик.
 
==Биография==
Роден е в Мелник през 1795 г. , под името '''Манолаки Васкиди'''. Учи в известното за времето си [[гърци|гръцко]] училище в родния си град и в гръцката [[гимназия]] на остров [[Хиос]]. По-късно завършва [[БейскаБукурещка княжеска академия|Княжеската (Бейската) академия]] в [[Букурещ]]. През [[1815]] година в [[Свищов]] основава първото [[елино-българско училище|елино-българско]] училище в българските земи - това е, днешното СОУ „Алеко Константинов“, а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 тома литература. В училището през [[1832]] г. въвежда [[Взаимоучителен метод|взаимоучителния метод]] за обучение и в него се изучават граматика, аритметика и география. Васкидович е главен учител в Свищов от 1815 до [[1845]] г., когато е уволнен под натиск на [[гъркомани|гъркоманската]] партия в града, и по-късно отново от [[1854]] до [[1863]] г. Между [[1845]] до [[1854]] г. учителства в [[Плевен]], като основава там училище през 1850. Това е днешната Гимназия с преподаване на чужди езици. Днес в това училище се изучават английски, немски, френски, руски и испански. Васкидович подпомага [[Неофит Бозвели]] да състави и издаде „[[Славеноболгарское детеводство]]“ в 1835 година. Автор е на 15 учебнициучебника и книги и на една граматика на старогръцкия език. Развива и богата обществена дейност.<ref>Енциклопедия „България“, Издателство на БАН, том 2, 1978, стр. 610.</ref> Негов син е Константин ЕскидовичВаскидович, студент в Белград, по-късно заминал за Германия.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.107-108.</ref>.
 
<center><gallery caption="">