Битка при Ахелой: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 22:
{{шаблон:Кампания инфо Българо-византийски войни}}
 
[[Картинка:Battle of Anchialos (917).svg|мини|дясно|305п275px|Победата на българите в битката при Ахелой]]
'''Битката при Ахело̀й''' се е състояла на [[20 август]] [[917]] г. край р. [[Ахелой (река)|Ахелой]], между българските войски, водени от цар [[Симеон I Велики]] и войските на [[Византийска империя|Византия]], водени от [[магистър]] [[Лъв Фока]], доместик на ''схолите'' и главнокомандващ сухопътните сили на империята. [[Първа българска държава|България]] печели решителна победа. Това сражение е сред най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие. Според арабският хронист ал-Масуди в него вземат участие общо 122 000 души.
 
Ред 29:
 
== Армии ==
 
=== Българска армия ===
Основните византийски източници не дават сведения за числеността и състава на българската армия, но косвени такива има в разказа за чудото на [[свети Георги]], докато '''ал-Масуди''' направо ни указва числа. Според Иван Божилов, от тези извори става ясно, че в българската армия участвали също [[Маджари|маджарски]] и [[Печенеги|печенежки]] контингенти. Христо Димитров застъпва мнението, че най-вероятно именно участието на маджарския контингент в битката, а после и в настъплението към [[Цариград]] е историческата основа за сведението на [[Петър Ранзаниус]] за маджарски поход към византийската столица. Според ал-Масуди съюзната армия на Симеон възлизала на невероятните 60 000 конници. На подобна информация не може да се погледне безкритично. При всички положения основната маса от сражаващи са били пехотинци.
 
 
=== Византийска армия ===
 
Патриарх Николай Мистик в едно от писмата си отбелязва единствено, че наистина не можело да остане незабелязано от него ''„такова голямо предвижване”'', на ''„толкова голяма армия”''. В '''„Чудото на свети Георги”''' също се говори за огромното множество войски събрани от всички области на империята. Благодарение на сключения мир с [[араби]]те, за който говорят повечето от изворите, на Балканите е прехвърлена и армията от [[Мала Азия]]. Според Йоан Скилица императрица Зоя ''"решила заедно със сената, че трябва да сключи мир със сарацините и да прехвърли на Запад цялата източна войска, та, като се обединят източните и западните войски, да започне война с българите и съвсем да ги унищожи"''. От изброяването на някои от военачалниците става ясно, че в битката освен основните сили, които са съставени от войските на военно-административните области - така наречените ''теми'' - участват минимум три от четирите конни гвардейски ''тагми'' - тези на ''схолите'', на ''ескувитите'' и на ''иканатите'', както и арменски части (навярно под формата на ''симахия'') от най-източните, гранични области на Ромейската империя. По-конкретно е сведението на '''ал-Масуди''', който сочи, че византийската армия наброява 62 000 души, от които 12 000 са конници.