Конрад I (Нюрнберг): Разлика между версии

Конрад е голямият син на бургграф [[Фридрих I (Нюрнберг)|Фридрих I фон Нюрнберг]] (първоначално граф Фридрих III фон Цолерн) (1139–1200), първият бургграф на Нюрнберг от Хоенцолерните, и неговата съпруга София фон Раабс († ок. 1218), дъщеря наследничка на [[Конрад II фон Раабс]] († ок. 1191), бургграф на Нюрнберг. <ref>[http://www.manfred-hiebl.de/genealogie-mittelalter/hohenzollern_burggrafen_von_nuernberg/konrad_1_von_zollern_burggraf_von_nuernberg_+_1261.html ''Konrad I'']</ref>

След смъртта на баща му ок. 1200 г. бургграф става първо [[Фридрих IV (Цолерн)|Фридрих II]], по-малкият брат на Конрад. През 1218 г. (1214 ?) цолернската собственост е раздеделена на ''франкска'' и ''швабска'' линии. Конрад дава [[Графство Цолерн]] на брат си Фридрих, а той получава франкските собствености със службата бургграф. Там той започва да разширява владението си. Той е приятелски настроен към политиката на [[Хоенщауфен]]ите през борбата между [[Велфи]]те и [[Хоенщауфен]]ите за кралската корона. Император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] изпраща на замъка и Нюрнберг през 1219 г. „голямо свободно писмо“ (''Großen Freiheitsbrief''). Конрад като бургграф поема военната сигурност. Конрад е на страната на императора, когато той е изгонен и неговата смърт през 1250 г. e също и за Хоенцолерните една тежка загуба, понеже вече им липсва закрилата против останалите франкски благородници. В конфликти със съседитие Конрад успява да си осигури части от долината на [[Пегниц (река)|Пегниц]] и на [[Рангау]] с град [[Ансбах]].<ref> M. Spindler, A. Kraus: ''Geschichte Frankens bis zum Ausgang des 18. Jahrhunderts''. München 1997. ISBN 3-406-39451-5.</ref>