Топлишко въстание: Разлика между версии

През март 1917 г. се взема решение за въоръжено въстание. Четата на Войнович действа в района на Копаоник и Куршумлия, Пекянац в Прокуплийско, а Милинко Влахович се насочва към Враня. Пекянац прави опит да привлече и албанците на своя страна. На 28 февруари, започва преговори с албанските водачи, но не постига успех. Албанците се нахвърлят върху сръбските чети. Четата на Коста Пекянац се насочва към [[Лесковац]], но при село Петровац е разбит от българските части. През март 1917 година успява да завладее [[Куршумлия]]. На 15 май, Пекянац успява да премине българската граница и нахлува в Босилеградско. Запалва селата [[Горна Лисина]], [[Ръжана]] и самия [[Босилеград]]. Изгаря почти целият град, убити са 32 българи, а две деца са живи изгорени.<ref>Димитров, Т. Босилеградският край в Сръбската експанзия към Българските земи до 1920 г. Кюстендил. 1996 г., стр. 45-46.</ref> След това се оттегля към Косово, действа в районите контролирани от австроунгарците – Печ, Метохия и Санджак.

 

На 12 март започва българска контрачетническа операция, ръководена от [[Александър Протогеров]] и полковник [[Петър Дървингов]], в която участват и сили на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] начело с [[Тане Николов]]. Българските и австроунгарските власти действат съвместно. След няколкодневни сражения, българската армия влиза в [[Прокупле]] на 14 март, а австроунгарците&nbsp;–&nbsp;в Куршумлия. Към 25 март редът е напълно възстановен.