Уикипедия

Симеон Зографов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 15:
Симеон Зографов е роден на [[20 октомври]] [[1874]] година в град [[Велес]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], в семейство на потомствени велешки зографи, архитекти и строители. Внук на църковния строител [[Андрей Дамянов]].
Получава завидно за времето си образование, като първо учи във Велес и [[Скопие]], а после и в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]. Следва и завършва математически науки в Софийското висше училище през [[1895]]<ref>списък от 1895 година,
завършили висше образование в Университета [http://meteff.blog.bg/viewpost.php?id=192305]</ref> година и продължава образованието си в Брюкселската политехника, която завършва през 1900 година с тясна специалност строителство на пътища и мостове. След завръщатанетозавръщането си в [[България]] учи една година в школата за запасни офицери в [[Княжево]], след което постъпва на работа в Министерството на строежите. Последователно работи в [[Враца]], [[Шумен]] и [[Варна]] като участъков инженер. През това време сътрудничи и на списание "[[Илюстрация Светлина]]".
От [[1909]] година се установява в [[Добрич]] където качествата му веднага са забелязани:
{{цитат|Г-н Зографов със своя неуморим труд и енергичност в продължение на няколко години тури в ред всички съществуващи и строящи се шосета, създаде един добър порядък в благоустройството на града. Днешните хубави сгради тук носят отпечатъка на неговия естетически вкус и енергичност.<ref>вестник "Заря", 24 XII 1911 г.</ref>}}
Ред 21:
 
===След Първата национална катастрофа===
След попадането на [[Южна Добруджа]] в [[Румъния]] е откаран през [[1916]] година , заедно с хиляди други добруджанци, в молдовски лагер. Спасява се оттам и се завръща в Добрич. След края на [[Първата световна война|Първа световна война]] се включва дейно в политическата и културната дейност като се стреми да брани интересите на българските граждани. Привърженик е на партията на генерал Авереску, като по времето на нейното управление два пъти се издига до помощник кмет и кмет на града. През целият си живот работи за благоустрояването на град и предимно строи обществени сгради - училище, мостове и домове в модерния за това време стил „Мансард“.
През [[1928]] година като кмет изготвя шест годишен план за техническо устройство на града, с който да го превърне в модерен европейски град. Определят го като:
{{цитат|Чиновник или избраник той е държал неопетнено и своето достойнство и изпълнявал безупречно своя дълг, носещ съзнанието, че мисията на общественика не е каприз или индивидуално дело, а е дълг, наложен му от обществото<ref>вестник "Куриер", 1934 г.</ref>}}
Избран е за председател на Българското културно общество в Добрич, чиято цел е съхраняване на българскатбългарската просвета чрез частни училища и културни прояви. По същото време взима участие и в работата на Лигата на българските общества в Румъния. След приемането на "Закона за националния труд", насочен против етническите малцинства, Симеон Зографов прави опити да запази постигнатото. Но през [[1936]] година съдът разтъряразтуря българското културно дружество, което напълно разстройства дейността на българите в Румъния.
 
След подписването на [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]] и връщането на Южна Добруджа на България, Симеон Зографов, заедно с други български дейци, е удостоен от [[Народно събрание|Народното събрание]] с народна пенсия.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Симеон_Зографов“.