Битка при Стара Загора: Разлика между версии

Отбраната на Стара Загора е поета от полковник Де Прерадович. Османският удар поема III-а Опълченска дружина (командир [[подполковник]] [[Павел Калитин]]). Принудена е да се оттегля и води героичен бой за спасяване на [[Самарско знаме|Самарското знаме]] , при който загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченец С. Минков и подполковник [[Павел Калитин]]. Самарското знаме е изнесено от бойното поле след страховит ръкопашен бой от стихийно формирана ''Знаменна група'' в състав унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец [[Никола Корчев]], Павел Малкин, Д. Минков, Попов,прапоршчик Стефан Кисов, Радев, Мицов, Донев, Н. Кръстев, осетинеца Николай Караев (Дудар) и др. I-а Опълченска дружина отбива две атаки и бавно отстъпва. В града се водят ожесточени улични боеве. Част от населението се изтегля с армията. Последен градаградът е напуснат от полковник Де Прерадович. В него влизат три османски [[табур]]а и извършват масово клане на неизтеглилото се българско население. На следващия ден, гр. Стара Загора е изгорен до основи и са изклани към 15 000 души мирно българско население.