Разлика между версии на „Пиянец“

редакция без резюме
м (Елешница (приток на Струма))
'''Пиянец''' или '''Пианец''', '''Пиянечко''', '''Пиянешко''' ([[македонски език|македонски]]: ''Пијанец'', ''Пијанечко'') е [[историко-географска област]], разделена между [[Република България]] ([[Област Кюстендил]]) и [[Република Македония]] (части от общини [[Община Виница|Виница]], [[Пехчево (община)|Пехчево]] и [[Царево село (община)|Царево село]], .<ref>Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.</ref>
 
== География ==
Областта Пиянец еима разположенапланински междухълмисто-ридов планинатахяряктер [[Влахина]]и оте изток,обхваща планинатасеверната [[Голакчаст (Руен планина)|Голак]] отна юг и областтапланината [[ОсоговияВлахина]], от запад и обхваща селатаюгоизточната пониска долинатачаст на река [[ЕлешницаОсоговска (приток на Струма)|Елешница]] и нейния ляв приток Речица в [[Българияпланина]] и средното течение на река [[Брегалница]] в [[Република Македония]]. Западната граница на Пиянец към съседната историко-географска област [[Осоговия]]та не е рязко разграничена и двете области преливат една в друга. В центъра на Пиянец е седловината ''[[Черната скала'']], през която минава държавната граница.
 
Областта е нископланинска и ридовахарактерна със силно развити [[ерозия|ерозионни]] процеси. В геоложко отношение принадлежи към [[Краищиди]]те. Изградена е главно от палеогенни седименти. Открити са битуминозни шисти. Климатът е умереноконтинентален с летни засушавания и топла зима. Отводнява се от десните притоци на [[Струма]] — [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]] (с притока си Речица), [[Копривен]] и други и река [[Брегалница]] (ляв приток на [[Вардар]]) и няколко нейни десни притоци. Обрасла е с редки широколистни гори. Развито овощарство, животновъдство и слабо зърнопроизводство.
 
От север на юг през седловината [[Черната скала]], от село [[Ваксево]] в България до град [[Делчево (град)|Делчево]] в Република Македония преминава участък от третокласен път № 622 от Държавната ни пътна мрежа. След село [[Църварица]] и на македонска територия пътят не е изграден и представлява полски(горски) път.
==Селища==
Пиянец обхваща територията на Община [[Царево село (община)|Царево село]] (Делчево), две села - [[Панчарево (Община Пехчево)|Панчарево]] и [[Църник]] - от Община [[Пехчево (община)|Пехчево]] в Република Македония и село [[Калиманци (Община Виница)|Калиманци]] в община [[Виница]] в Република Македония, както и източната част от [[Община Невестино]] в България. Основен център на Пиянец е град [[Царево село]], (Делчево). В миналото значителна част от населението на Пиянец е [[помаци|ислямизирано]] и въпреки многобройните изселвания в [[Турция]] след [[Балканска война|Балканската война]] и до днес в много села в Пиянец живеят [[помаци|българоговорящи мюсюлмани]]. В Пиянец е и единственото разделено между България и Република Македония село - село [[Ветрен (Област Кюстендил)|Ветрен]] в Община Невестино на Република България и село [[Ветрен (Община Делчево)|Ветрен]] в Община Делчево на Република Македония.
 
== Селища ==
==Етимология==
На македонска територия Пиянец обхваща цялата община [[Царево село (община)|Царево село]] (Делчево), две села - [[Панчарево (Община Пехчево)|Панчарево]] и [[Църник]] - от Община [[Пехчево (община)|Пехчево]] и село [[Калиманци (Община Виница)|Калиманци]] в община [[Община Виница|Виница]].Основен център на Пиянец е град [[Царево село]], (Делчево).
[[Файл:Appeal-from-people-of-Pianets-to-Russian-military-18mar1878.jpg|дясно|мини|250п|Прошение от пиянечките българи за въвеждане на руско управление в областта, 18 март 1878.]]
 
На българска територия областта заема южната част на [[Община Невестино]] — селата [[Ваксево]], [[Ветрен (Област Кюстендил)|Ветрен]], [[Илия (село)|Илия]], [[Раково (Област Кюстендил)|Раково]] и [[Църварица]] и село [[Фролош]] в [[Община Бобошево]].
 
Пиянец обхваща територията на Община [[Царево село (община)|Царево село]] (Делчево), две села - [[Панчарево (Община Пехчево)|Панчарево]] и [[Църник]] - от Община [[Пехчево (община)|Пехчево]] в Република Македония и село [[Калиманци (Община Виница)|Калиманци]] в община [[Виница]] в Република Македония, както и източната част от [[Община Невестино]] в България. Основен център на Пиянец е град [[Царево село]], (Делчево). В миналото значителна част от населението на Пиянец е [[помаци|ислямизирано]] и въпреки многобройните изселвания в [[Турция]] след [[Балканска война|Балканската война]] и до днес в много села в Пиянец живеят [[помаци|българоговорящи мюсюлмани]]. В Пиянец е и единственото разделено между България и Република Македония село - село — [[Ветрен (Област Кюстендил)|Ветрен]] в [[Община Невестино на Република България и]] село [[Ветрен (Община Делчево)|Ветрен]] в [[Община Делчево на Република Македония]].
 
== Етимология ==
[[Файл:Appeal-from-people-of-Pianets-to-Russian-military-18mar1878.jpg|дясно|мини|250п|Прошение от пиянечките българи за въвеждане на руско управление в областта, 18 март 1878.]]
Според професор [[Йордан Иванов]] етимологията на Пиянец идва от [[етноним]]а на [[пеони]]те, които населявали областта в древността.<ref>Иванов, Йордан. „Българите в Македония“. С., 1917, с. 62</ref>
 
== Вижте също ==
* [[Осоговия]]
* [[Малешево]]
* [http://bgrod.org/Ezik/index.php?p=pijanecgovor Страница за пиянечкия говор]
 
== Бележки ==
<references/>
 
[[Категория:Историко-географски области в България]]
[[Категория:Историко-географски области в Република Македония]]
[[Категория:Област Кюстендил]]