Мит за пещерата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Xqbot (беседа | приноси)
м Robot: de:Höhlengleichnis is a good article
DS Daniel (беседа | приноси)
Ред 1:
''' Митът за пещерата''', познат още като '''Алегория за пещерата''', '''Платоновата пещера''' и '''Притчата за пещерата''', е алегория, използвана от гръцкия философ [[Платон]] в неговото съчинение „[[Държавата (Платон)|Държавата]]“. Написан е като въображаем диалог между учителя на Платон [[Сократ|Сократ]] и брата на Платон Главкон в началото на Книга VII.
 
В диалога Сократ описва група хора, които живеели оковани за стената в пещера през целия си живот, обърнати с лице към стената. Хората наблюдават сенките на стената от неща, минаващи пред огъня зад тях и започват да приписват форми на тези сенки. Според Сократ сенките са най-близкото нещо до реалността, което затворниците могат да видят. След което той добавя, че философът е като затворник, но който е освободен от пещерата и разбира, че сенките на стената не представляват изобщо реалността, тъй като е способен да възприеме истинската форма на реалността вместо обикновените сенки виждани от затворниците.
Ред 10:
 
== В пещерата ==
Във въображаемия диалог на Платон, Сократ започва като описва сценарий, в който това което хората възприемат за реално всъщност ще е илюзия. Той иска от Главкон да си представи пещера, обитавана от затворници, които са оковани и дъжанидържани неподвижни от детство: освен че техните ръце и крака са държани неподвижно и техните мозъци са промити като са задължени да гледат в стената пред тях. Зад затворниците има огромен огън, а между затворниците и огъня има пътека, по която ходят хора, носещи предмети на главите си „включващи фигури на хора и животни направени от дърво, камък и други материали“. Затворниците наблюдават сенките, хвърляни от хората без да знаят, че това са сенки. Има и ехо чрез стената от шума от пътеката.
 
Сократ изказва предположение, че затворниците приемат сенките за живи, а ехото за истински звук, а не просто отражение на реалността, тъй като те са всичко, което те са виждали или чували. Те биха възхвалявали всеки, който най-добре би познал коя сянка ще се появи като някой който познава природата на света и цялото общесво би зависило от сенките на стената.