Еснаф: Разлика между версии

▲'''Еснаф''' или '''гилдия''' <ref>Исторически преглед, том 29, изд. Българско историческо дружество, 1973</ref>(''еснафи'' и ''еснафски съюзи'', особено за периода на Възраждането, също за по-ранни периоди <ref>Георги Бакалов, ''[http://books.google.com/books?id=HDQn3tJkyUcC&lpg=PA196&dq=%D0%B3%D0%B8%D0%BB%D0%B4%D0%B8%D1%8F&pg=PA196#v=onepage&q=%D0%B3%D0%B8%D0%BB%D0%B4%D0%B8%D1%8F&f=false История на Българите: Военна история на българите от древността до наши дни]'', стр.196, История на българите, том 5, изд. Труд, 2007</ref> или по-късно след Освобождението, от [[английски]]: ''Guilds'') е сдружение със затворен характер на занаятчии от даден [[занаят]] в определено населено място през [[османското владичество]]. Той има пълна вътрешна автономия. Еснафската социална йерархия се състои от [[чирак|чираците]], [[калфа|калфите]] и [[майстор|майсторите]]. Тя е изградена в духа на патриархалните традиции, които са водещи и във вътрешните му отношения. Еснафът е най-обхватната обществена и стопанска организация на територията на [[Османска империя|Османската империя]]. Еснафът е подкрепян от държавата поради социални и финансови съображения, търсен от населението като професионална и социална опора и като правораздавателна институция.

▲Информация за дейността на еснафите съществува от 17 и 18 век. Османската империя признава еснафите официално през 1773 година, с [[ферман]] на султан [[Мустафа III]]. Целите на еснафите са имали чисто икономически характер, като например премахването на конкуренцията между отделните производители от един занаят или организираната защита на интересите на занаятчиите. Организирането на занаятчиите в еснафи е улеснявало и доставките на суровини или продажбата на готови продукти на едро, което от своя страна е допринасяло за конкурентноспособността на българските занаятчии на османския или европейски пазар.

▲Еснафите са имали следната структура: общо събрание (т.н. голяма лонджа), на което са присъствали всички членове на еснафа и където се е избирал управителният съвет (т.н. малка лонджа), ръководител (т.н. устабашия), изпълнителен ръководител (т.н. екзекутор), касиер и вътрешен съд. С нарастващото индустриализиране ролята и значението на еснафите запада.

▲Независимо от наличието на патриархални условности и източни нрави през 19 век, еснафът стимулира развитието на българската национална промишленост и се превръщат в първостепенен фактор на стопанското и социално развитие, макар и в условията на силно ограничен стопански либерализъм.<ref>Генчев, Николай. Българското Възраждане. София, 1995, стр.133-135. </ref>

▲Във връзка със сътоянието на занаятчийското производство в [[Скопие]], през 1898 година[[ Васил Кънчов]] отбелязва в следното съчиненията си:{{цитат|Непременно всеки занаятчия, даже всеки бакалин, принадлежи на еснаф. Еснафските празници се почитат, еснафският печат продължава да има голямо значение не само във вътрешните чисто еснафски работи, но и във външни народни действия... Така щото еснафите продължават да имат значение не само като дружества за уредби на производството, но и важни обществени фактори... Изобщо всеки гражданин, много малко по-живичък, влиза в еснаф. Който не принадлежи на някой еснаф, брои се за прост човек.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_2/vk2_1_4.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том II, София, 1970, стр.36.]</ref>}}

▲== Източници ==

▲== Външни препратки ==

▲{{уикиречник|Еснаф}}

▲{{Commonscat|Guilds}}

▲* [http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/law/Spisanie/1_2010/3_petj%20nedeleva.pdf Видове наказания в българските възрожденски еснафски. Статия на ас.д-р Петя Неделева]

▲* [http://www.standartnews.com/archive/2006/03/28/supplement/index.htm Еснафите са моторът на Възраждането. Статия на проф. Минчо Семов във вестник "Стандарт" от 28 Март 2006]

▲* [http://bgrod.org/Etnografia/index.php?p=pravo&pid=18&id=52 Откъс от книгата “Българска народна култура” С.1981 стр.240-246]