Уикипедия

Биримирци: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Село Биримирци''' е бивше село, част от днешния квартал [[Бенковски (квартал)|Бенковски]], разположен в северните покрайнини на град [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F [София]],[http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F [[България]]. Селото е присъединено към София, считано от 1 януари 1955 г.▼
{{сливане|Бенковски (квартал)}}
{{обработка|форматиране}}
▲'''Село Биримирци''' е част от днешния [[Бенковски (квартал)|Бенковски]] разположен в северните покрайнини на град [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F София],[http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F България]
 
Името Биримирци се среща в турски документ още от ХV век. И днес жителите му го произнасят като Беримирци или Биримирци. Името на Беримирци е вписано в един от най-старите турски феодални документи от 1420 г. Среща се и в тимара на Сунгурлу Юсуф от 1447 г. Близостта му до времето преди турското владичество обяснява българския му произход.
БИРИМИРЦИ ИЛИ БЕРИМИРЦИ
 
В съдебен регистър от 1748г1748 г. властта налага на селището да изплаща издръжката на седемнадесет17 души секбани – пазачи. Става дума за глобалнаобща сума, тъй като секбаните билиса назначавани за преследване на хайдути. Селото трябвало да плати 374 “грешни” гроша, по 22 гроша на секбан. Пътищата около Беримирци били опасни. Така е наречено то и през следващата 1749 г., като на арабица е документирано, –че охраната е срещу “хайдути, друмски разбойници и други разбойници”. Това “други разбойници” можем да разчетем като народни отмъстители. За хайдути от селото се говори и в документ от съдийски регистър, изготвен в 1751г1751 г. заЗа събирач на сумите биле определен “негово благородие черибашията Сеид ага”.▼
Името на биримирци се среща в турски документ още от ХV век. И сега жителите му го произнасят като Беримирци, или Биримирци, е съставно име – от бери и мир-ци, т.е може да се тълкува като селище, събиращо или настояващо, вземащо мир. Подобни съставни имена са характерни за славянската етимология. Поробителите са осмислили за себе си това име и леко са поизменили произнасянето му, тъй като бир на турски означава едно.
Името на Беримирци е вписано в един от най-старите турски феодални документи. През 1420г, т. е. Само 24 години след падането под турско робство, то вече е именувано като Беримирци. Среща се и в тимара на Сунгурлу Юсуф от 1447г. Близостта му до времето преди робството обяснява българският му произход, който е без каквото и да е съмнение.
▲В съдебен регистър от 1748г властта налага на селището да изплаща издръжката на седемнадесет души секбани – пазачи. Става дума за глобална сума, тъй като секбаните били назначавани за преследване на хайдути. Селото трябвало да плати 374 “грешни” гроша, по 22 гроша на секбан. Пътищата около Беримирци били опасни. Така е наречено то и през следващата 1749 г. на арабица е документирано – охраната е срещу “хайдути, друмски разбойници и други разбойници”. Това “други разбойници” можем да разчетем като народни отмъстители. За хайдути от селото се говори и в документ от съдийски регистър, изготвен в 1751г. за събирач на сумите бил определен “негово благородие черибашията Сеид ага”.
Двадесет и седем години след първата разпоредба срещу хайдутството била издадена нова наредба, като мерките били още по-наложителни. Назначени са 28 конни войници и един знаменосец, предвождани от офицер и кърсердар. За тяхната издръжка от селото се изисквали хиляда и двадесет гроша, но групата се оказала малка и били назначени 20 допълнителни конници.▼
Колкото и да е странно, духовният живот в тези тежки години не е прекъсвал.х в “Царският поменик на Зограф”, след колоните с българските владетели, на страница 56-та се среща и името на софийското село Перимирци, несъмнено Беримирци.▼
Селото взема участие в организирането на софийският революционен пръстен.между революционерите, сътрудници на Апостола са били Наско спасов, поп Георги Величков, Петко Христаков, Млажо Велев и Веле Митров. Връзката е била поп Георги Величков.<ref>http://serdika.com/info.php?p=4</ref>▼
 
▲Двадесет и седем27 години след първата разпоредба срещу хайдутството билае издадена нова наредба, като мерките били още по-наложителни. Назначени са 28 конни войници и един знаменосец, предвождани от офицер и кърсердар. За тяхната издръжка от селото се изисквалиизискват хиляда и двадесет1020 гроша, но групата се оказалаоказва малка и билиса назначени 20 допълнителни конници.
През 1871г. в Софийското село Биримирци /днешния кв.Бенковски/ Апостолът на Свободата Васил Левски основава таен революционен комитет. Заедно със своя приятел отец Генадии Ихтимански – игумен на Драгалевския манастир събират родолюбиви селяни от Биримирци и Обрадовци в къщата на Веле Митров и полагат основите на тайното съзаклятие.▼
Всяка година на 19 февруари, когато се отбелязва годишнината от гибелта на Апостола, читалището организира възпоменателно тържество, на което признателното поколение от Бенковски отдава почит на живота и делото на Левски и основателите на революционния комитет.▼
С указ на Държавния съвет №252 Д.в. бр.40/78г. къщата на Веле Митров е обявена за паметник на културата. В нея е подредена музейна сбирка, която носи духа на ХVІІІ и ХІХв. и за Бенковчани е истински олтар на свободата.<ref>http://www.serdika.bg/index.php?option=com_content&view=category&id=16&layout=blog&Itemid=17</ref>▼
 
▲КолкотоВ и да е странно, духовният живот в тези тежки години не е прекъсвал.х в “Царският“Царския поменик на Зограф”, след колоните с българските владетели, на страница 56-та се среща и името на софийското село Перимирци, несъмнено Беримирци.
 
▲Селото взема участие в организирането на софийскиятсофийския революционен пръстен.между Сред революционерите, сътрудници на Апостола[[Васил саЛевски]], билиса Наско спасовСпасов, поп Георги Величков, Петко Христаков, Млажо Велев и Веле Митров. Връзката е била поп Георги Величков.<ref>http://serdika.com/info.php?p=4</ref>
 
▲През 1871г1871 г. в Софийскотософийското село Биримирци /днешния кв.Бенковски/ Апостолът на Свободата Васил Левски основава таен революционен комитет. Заедно със своя приятел отец Генадии Ихтимански –- игумен на Драгалевския манастир, събират родолюбиви селяни от Биримирци и Обрадовци в къщата на Веле Митров и полагат основите на тайното съзаклятие.
 
▲Всяка година на 19 февруари, когато се отбелязва годишнината от гибелта на АпостолаЛевски, читалището организира възпоменателно тържество, на което признателното поколение от Бенковски отдава почит на живота и делото на Левски и основателите на революционния комитет.
 
▲С указ на Държавния съвет №252 (Д.вВ., бр. 40/78г.1978) къщата на Веле Митров е обявена за паметник на културата. В нея е подредена музейна сбирка, която носи духа на ХVІІІ и ХІХвХІХ в. и за Бенковчанибенковчани е истински олтар на свободата.<ref>http://www.serdika.bg/index.php?option=com_content&view=category&id=16&layout=blog&Itemid=17</ref>.
 
== Източници ==
<references />
 
 
[[Категория:Исторически села в Област София]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Биримирци“.