Самоковска котловина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Категория:Самоков |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Самоковската котловина''' е котловина в Западна България, [[Софийска област]], част от Краищенско-Тунджанската физико-географската зона.
== Географска характеристика ==
=== Географско полжение, граници, големина ===
Котловината е разположена между планините [[Рила]] (на юг), [[Верила]] (на югозапад), [[Витоша]] (на северозапад), [[Плана]] (на север) и [[Шипочански рид]], част от [[Ихтиманска Средна гора]] (на изток). На север чрез [[Панчаревски пролом|Панчаревският пролом]] на река [[Искър]] се свързва със [[Софийска котловина|Софийската котловина]]. На запад чрез седловината [[Бука преслап]] (1090 м) се свързва с [[Радомирска котловина|Радомирската]], на югозапад чрез [[Клисурска седловина|Клисурската седловина]] (1025 м) — с [[Дупнишка котловина|Дупнишката]], а на югоизток чрез [[Боровецка седловина|Боровецката седловина]] сес свързва с [[Костенецко-Долнобанска котловина|Костенецко-Долнобанската котловина]].
Има неправилна форма наподобяваща изпъкнала на югоизток дъга с дължина от 55 км и максимална ширина 10 км. Площта ѝ е около 185 км<sup>2</sup>, а средната ѝ надморска височина 950 м, което я прави една от най-високите котловини в България. Състои се от западна — Палакарийска, и източна — Искърска част. Западната част има посока изток-запад, а източната север-юг. Искърската (Източна) част се състои от Горно и Долно Самоковско поле, свързани помежду си чрез късия Калковски пролом. В момента Долното Самоковско поле е залято от водите на язовир "[[Искър (язовир)|Искър]]".
=== Геоложки строеж ===
Котловината е образувана през неоген-кватернера в резултата на потъване по околните разседи. През плиоцена част от нея представлява сладководно езеро. През кватернера се запълва с мощни алувиални и речно-ледникови наноси с рилско произход.
=== Климат, води, почви ===
Климатът на котловината е типично умереноконтинентален с планинско врияние. Средна годишна температура 7,3°С, средна януарска -3,4°С, средна юлска 17,3°С. Средна годишна валежна сума 653 мм. Отводнява се от река [[Искър]] и притоците ѝ [[Палакария]] (ляв) и [[Шипочаница]] (десен). Преобладаващата почвена покривка е представена от алувиално-ливадни почви. Има благоприятни условия за отглеждане на по-студеноустойчиви земеделски култури — зърнени храни, лен, картофи, овощия. Развито животновъдство.
== Селища ==
В котловината и по нейната периферия с оградните планини са разположени 1 град [[Самоков]] и 13 села: [[Алино]], [[Белчин]], [[Белчински бани]], [[Доспей]], [[Драгушиново]], [[Злокучене (Софийска област)|Злокучене]], [[Ковачевци (Софийска област)|Ковачевци]], [[Поповяне]], [[Продановци (Софийска област)|Продановци]], [[Райово]], [[Рельово]], [[Широки дол]] и [[Ярлово]].
== Транспорт ==
През котловината в различни направления преминават участъци от 5 пътя от Държавната пътна мрежа:
* От запад на изток, в южната ѝ част, на протежение от 12,1 км — участък от второкласен път № 62 [[Кюстендил]] — [[Дупница]] — [[Самоков]].
* От юг на север, в източната ѝ част, от [[Боровецка седловина|Боровецката седловина]] до стената на язовир "[[Искър (язовир)|Искър]]", на протежение от 32,9 км — участък от второкласен път № 82 [[Костенец]] — [[Самоков]] — [[София]].
* В ѝ част, между селата [[Ковачевци (Софийска област)|Ковачевци]] и [[Поповяне]], на протежение от 6,2 км — участък от третокласен път № 181 [[София]] — [[Железница (Област София)|Железница]] — [[Поповяне]].
* От югоизток на северозапад, по цялото протежение на областта Палакария, на протежение от 27,5 км — участък от третокласен път № 627 [[Самоков]] — [[Долна Диканя]] — [[Радомир]]. Участъкът от пътя през седловината [[Бука преслап]] не изграден и представлява полски (горски) път.
* В най-източната ѝ част, от [[Самоков]] до село [[Шипочане]], на протежение от 3 км — участък от третокласен път № 822 [[Самоков]] — [[Ново село (Софийска област)|Ново село]] — [[Ихтиман]].
== Топографска карта ==
* {{Карта|K-34-59|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-059.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-34-60|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-060.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-34-71|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-071.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-34-72|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-072.jpg|scale=1:100000}}
== Източници ==
<references/>
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 424-425. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
[[Категория:Котловини в България]]
[[Категория:
[[Категория:Софийска област]]
| |||