Симитлийска котловина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Симитлийската котловина''' е котловина в Югозападна България, [[Област Благоевград]], в поречието на река [[Струма]].
'''Симитлийската котловина''' е една от [[котловина|котловините]] по течението на река [[Струма]]. Намира се на средното течение на реката между [[Благоевградска котловина|Благоевградската котловина]] и [[Санданско-Петричка котловина|Санданско-Петричката котловина]], от която я разделя [[Кресненски пролом|Кресненският пролом]]. Най-голямото населено място в Симитлийска котловина е град [[Симитли]].
 
Котловината е дълбоко хлътнала по разломни линии между планините [[Рила]] на североизток, [[Влахина]] на запад, [[Пирин]] на югоизток и [[Крупнишки рид|Крупнишкия рид]] на [[Малешевска планина]] на югозапад. На север чрез [[Орановски пролом|Орановският пролом]] се свързва с [[Благоевградска котловина|Благоевградската котловина]], а на юг чрез [[Кресненски пролом|Кресненският пролом]] — със [[Санданско-Петричката котловина]]. Максималната и&#768; дължина от север на юг е 7 км, а средна ширина 4 км. Площ 26 км<sup>2</sup>. Средна надморска височина 360 м.
Котловината е формирана върху покрайнините на планината [[Влахина]], югозападните части на [[Рила]], северние части на [[Пирин]] и [[Крупнишка планина]]. Площта между главните [[разлом]]ни зони, които формират съвременните и&#768; граници е повече от 70 km<sup>2</sup>. В котловината са разкрити находища на [[кафяви въглища]], има множество [[геотермален извор|горещи минерални извори]].<ref>[http://www.bluelink.net/water/zbr/struma/hidrolojko_op.htm Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземните води на Струма]</ref>
 
Котловината е остатък от дъно на миоценско и плиоценско езеро, в утайките на което са се образували находища на [[кафяви въглища]] и множество горещи минерални извори]<ref>[http://www.bluelink.net/water/zbr/struma/hidrolojko_op.htm Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземните води на Струма]</ref> в района на град [[Симитли]]. Характеризира се с висока сеизмична активност (катастрофално земетресение през 1904 г.). Релефът и&#768; е хълмист и нискоридов, свързан с вкопаването на притоцита на [[Струма]] — [[Градевска река]], [[Стара река (приток на Струма)|Стара река]], [[Сушичка река]] и Брежанска река. Климатът е преходносредиземноморски. Почвите са плитки, излужени канелени горски в хълмистите части и алувиални по ниските речни тераси. Котловината предлага добри условия за отглеждане на тютюн и лозя. Основен поминък на населението е въгледобивът.
Симитлийската котловина се намира на една от главните въздушни магистрали за миграция на прелетните птици от Европа към Африка - [[Виа Аристотелис]]. Там зимуват врабци, гугутки, гълъби, соколи, синигери, косове, яребици и дроздове, а през лятото гнездяг славеи, бекаси, патици и лястовици.<ref>[http://www.tourism.government.bg/files/politics/file_181_bg.doc Програма за развитие на туризма в Община Симитли], сайт на Държавна агенция по туризма</ref>
 
Симитлийската котловинаКотловина се намира на една от главните въздушни магистрали за миграция на прелетните птици от Европа към Африка - [[Виа Аристотелис]]. Там зимуват врабци, гугутки, гълъби, соколи, синигери, косове, яребици и дроздове, а през лятото гнездяг славеи, бекаси, патици и лястовици.<ref>[http://www.tourism.government.bg/files/politics/file_181_bg.doc Програма за развитие на туризма в Община Симитли], сайт на Държавна агенция по туризма</ref>
== Бележки ==
 
<references />
В средата на котловината е разположен град [[Симитли]], а в северната и южната и&#768; част още 5 села: [[Железница (Област Благоевград)|Железница]], [[Крупник]], [[Полена]], [[Полето]] и [[Черниче]].
 
От север на юг, на протежение от 11,5 км, преминава от участък от първокласен път № 1 от Държавната пътна мрежа [[Видин]] — [[София]] — ГКПП "Кулата".
 
Успоредно на него преминава и участък от трасето на жп линия [[София]] — [[Благоевград]] — [[Кулата]].
 
== Топографска карта ==
* {{Карта|K-34-83|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-083.jpg|scale=1:100000}}
 
== Източници ==
<references />
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 439-440. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
 
{{Портал Македония}}
 
[[Категория:Котловини в България]]
[[Категория:Област Благоевград]]
[[Категория:Симитли]]