Максимилиан I: Разлика между версии

| предшественик = [[Фердинанд III (Свещена Римска империя)|Фридрих III]]

| баща = [[Фердинанд III (Свещена Римска империя)|Фридрих III]]

| майка = Леонора[[Елеонора Елена Португалска]]

}}'''Максимилиан I''' ({{lang-de|Maximilian I, „der letzte Ritter“}}, * [[22 март]] [[1459]], -† [[12 януари]] [[1519]], във [[Велс]], [[Горна Австрия]]) е ерцхерцогот 1477 г. [[Бургундско херцогство|херцог на Бургундия]], от 1486 г. [[Австрийскаримско-немски империякрал]], [[Ерцхерцогство Австрия|ерцхерцог на Австрия]] (1493-1519) и [[император]] на [[Свещената Римска империя]] от (1508-1519) от династията на [[Хабсбурги]]те. Управлението му се отличава с активна и последователна политика, насочена към разширяване владенията на [[Хабсбурги]]те посредством войни и изгодни династични бракове. Максимилиан I извършва важни реформи в системата на управление на Свещената империя и Австрия. По-голямата част от управлението му преминава в усилия за ограничаване на френската експанзия в хабсбургските владения и Италия. Най-сериозен неуспех в царуването му е загубата на австрийските територии в Швейцария след битката при Дорнах на [[22 юли]] [[1499]] г.

Максимилиан е роден на [[22 март]] [[1459]] г. във [[Винер Нойщат]], днешна [[Австрия]]. Той е син на свещения римски император [[Фердинанд III (Свещена Римска империя)|Фридрих III]] и на португалската инфанта Леонора[[Елеонора Елена Португалска|Елеонора]] (1436–1467), дъщеря на португалския крал [[Дуарте]]. През 1477 г. се жени за [[Мария Бургундска]], херцогиня на [[Бургундия]], чрез която разширява домена ма Хабсбургите с наследствените ѝ земи в [[Бургундско херцогство|Херцогство Бургундия]], Независима провинция Бургундия и по-голямата част от Нидерландия. Това активизира старото съперничество с Франция за контрола на тези области, за което Максимилиан започва война срещу крал [[Луи XI]], чиито войски са разбити в битката при Enguinegatte през 1479 г. Това затвърждава властта на Максимилиан над богатите нидерландски провинции [[Фландрия]], [[Ено]], [[Брабант]], [[Лимбург]], [[Люксембург]], [[Холандия]] и [[Зеландия]], а също и във [[Франш Конте]] и в други граничещи с Франция области. Победите на Максимилиан издигат престижа на Хабсбургите в цяла Европа. Така още на млади години Максимилиан се проявява като енергичен владетел, способен да укрепи властта на династията и да извърши неотложни преобразувания в остарялата система на управление в Германия и Австрия. Същевременно Фридрих III започва да интегрира сина си в управлението на империята, отстъпвайки фактически реалната власт в ръцето му. Така през [[1486]] г. Максимилиан е избран за [[курфюрст]] и крал на Германия.

След трагичната смърт на [[Мария Бургундска]] през 1482 г. за наследник на нейните наследствени владения е обявен малолетният им син [[Филип I (Кастилия)|Филип Хубави]], от чието име като регент в тези области продължава да управлява Максимилиан. Смъртта на Мария и отказът на бюргерите в Нидерландия да признаят регентството на Максимилиан отново активизира френските претенции за Бургундкото наследство. [[Луи XI]] успява да завладее териториите на [[Франш Конте]] и предявява претенции за останалите земи на покойната Мария. Това принуждава Максимилиан да направи някои отстъпки и с договора от Арас през 1482 отстъпва [[Бургундия]] и [[Пикардия]] на [[Франция]], а [[Нидерландия]], [[Люксембург]] и [[Франш Конте]] остават за Хабсбургите. Освен това френският дофин бил сгоден за дъщерята на Максимилиан Маргарита, чиято зестра била [[Франш Конте]] и [[Артоа]].

През 1486 г. започва войната за [[Бретан]], причина за която стават френските аспирации за земите на [[Бретанско херцогство|Бретанското херцогство]]. Максимилиан се намесва в конфликта на страната на [[Анна Бретанска]], която му е обещана за съпруга. В подкрепа на Анна и Максимилиан се обявили дори [[Англия]] и [[Кастилска корона|Кастилия]]. Плановете на Максимилиан се провалят заради въстанието на жителите на [[Брюге]], в чиито плен Максимилиан прекарва близо година. Възползвайки се от това [[Франция]] безпрепятствено слага ръка на [[Бретан]]. След освобождението си Максимилиан се заема да потуши бунта в [[Нидерландия]]. На [[13 юли]] [[1489]] г. обединените англо-имперски войски рабиват въстаниците при [[Диксмюнде]] и така властта на Хабсбургите в [[Нидерландия]] е възстановена. Това позволява на Максимилиан отново да се намеси в бретанския конфликт и през 1490 той се жени задочно за [[Анна Бретанска]]. Времето обаче е изгубено: французите завладяват Бретан и принуждават папата да разтрогне брака на Максимилиан и Анна, която скоро след това е омъжена за френския крал, а [[Бретан]] окончателно е включен в границите на Франция.

Опитите на Максимилиан да задълбочи реформите в империята, в това число и да създаде един орган на изпълнителната власт в империята както и единнна имперска войска, се провалят: князете в империята въстават срещу тези планове на Максимилиан I и не му позволяват да ги прокара в Райхстага. Освен това Максимилиан получава и отказа на княжествата да финансират Италианската война, което сериозно отслабва позициите му на международната сцена и в самата империя. Осъзнавайки институционалната слабост на императора в Свещената Римска империя, Максимилиан I продължава политиката на своите предшественици за обособяването на Австрийската монархия от империята: основавайки се на Голямата привилегия ("[[Privilegium Maiusmaius]]") от 1453 г. Максимилиан I в качеството си на австрийски ерцхерцог отказва да участва във финансирането на имперските учреждения и не позовлява събирането на имперски данъци на австрийска територия. Австрийското ерцхерцогство не участва в имперския Райхстаг и в други общи органи. Така Австрия фактически е поставена вън от Свещената Римска империя и независимостта ѝ е укрепена. Фактически политиката на Максимилиан е насочена на първо място в интерес на Австрия и Хабсбургите и едва след това в интерес на Германия.

#[[Филип I (Кастилия)|Филип Хабсбург]] „Красивия“ (1478-1506), който наследява домена на майка си след нейната смърт. Той се омъжва за инфанта [[Хуана Кастилска]], която през 1504 става кралица на Кастилия и Арагон. Този брак се оказва изключително плодотворен — внуците на Максимилиан, родени от брака на Филип и Хуана разпространяват династичните връзки на Хабсбургите из цяла Европа. Повечето от децата на Филип и Хуана израстват във Фландрия под опеката на дядо си Максимилиан, който урежда браковете им с чужди владетели.

#Маргарита Австрийска (1480-1553) - с договора от Арас тази дъщеря на Максимилиан е сгодена за френския дофин, бъдещия крал [[Шарл VIII (Франция)|Шарл VII]], но през 1492 е върната на баща си, за да може Шарл да се ожени за Анна Бретанска. След този неуспешен опит за брак Маргарита е омъжена за принца на Астурия и наследник на кастилската и арагонската корона — Хуан, а след неговата смърт и за Филип II Савойски. След смъртта и на втория си съпруг, Маргарита е назначена за попечител на децата на брат си и управлява Бургундия от името на наследника му Карл V.

[[Категория:МонарсиХерцози на АвстрияБургундия]]

[[Категория:ВладетелиАвстрийски на Люксембургхерцози]]