Ладислав Анжуйски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 7x дълго тире (ползвайки Advisor.js)" |
|||
Ред 32:
Главни противници на властта на Ладислав в Неапол се оказват римския папа Урбан VI, който е отлъчил цялото неаполитанско кралско семейство и е признал за законен крал Луи II Анжуйски от френската династия Валоа. На страната на папата и френския претендент за неаполитанския престол са и много неаполитански барони, недоволни от преврата на покойния Карл III. През 1387 г. папата дори призовава за кръстоносен поход срещу Ладислав. Едва през 1389 г. Ладислав официално е признат за законен крал от папа Бонифаций IX, който е неаполитанец по рождение. На следващата година Ладислав е отровен от епископа на Арл, но успява да оцелее. Също през 1390 г. Луи II Анжуйски нахлува с една наемна армия в пределите на Неаполитанското кралство, завзема Неапол и много от провинциите на кралството и принуждава Ладислав и майка му Маргарита да търсят спасение в Гаета. Войната между двамата Анжуйци продължава и през следващите двете години, през което време Ладислав постепенно успява да привлече на своя страна някои от най-влиятелните неаполитански барони, с чиято помощ прогонва френския си съперник обратно в Прованс и през 1399 г. влиза победоносно в Неапол. През 1400 г. Ладислав окончателно омиротворява земите си, потушавайки последните огнища на съпротива в Апулия и Абруцо.
След като се налага в борбата срещу Луи II Анжуйски, Ладислав решава да предяви претенции към унгарския престол
Следващите години от управлението на Ладислав са белязани от борбата му за надмощие в Южна Италия.
През 1405 г. Ладислав потегля срещу Рим, където някои римски патриции, намиращи се в конфликт с папата, го канят за господар на града. В отговор на 18 юни 1406 г. папата издава була, с която низвергва Ладислав от кралското му достойнство. Междувременно в кралството избухва и нов бунт, подклаждан от папата и предвождан от Раймондо Орисини. След смъртта на последния през януари 1406 г. начело на въстаниците застава съпругата му Мария д'Ангиен, която успешно защитава Таранто по време на двумесечната му обсада от войските на Ладислав през пролетта на 1406 г. Мария д'Ангиен не се предава дори след като през юли 1406 папата и Ладислав подписали мир, който признал неаполитанския крал за протектор на цялта Папска област. Проблемът с бунта на Мария д'Ангиен бил решен по доста по-дипломатичен начин
През 1407 г. Ладислав отново обсажда вечния град, възползвайки се от конфликта между римляните и новоизбрания папа Григорий XII. Само за период от една година неаполитанският крал успял да завладее почти цялата Папска област и на 25 април 1408 завладява Рим и принуждава папата да му се подчини.
През 1409 кардинали от двете партии, Авиньонската и Римската, недоволни от продължаващата вече тридесет години схизма в Католическата църква, избират за нов папа Александър V и обявяват другите двама за низвергнати. Новият папа и неговият наследник Йоан XXIII, ползващи се с подкрепата на Франция и Флоренция, призовават на помощ Луи II Анжуйски, който през същата година дори е коронован за неаполитански крал, и започват борба срещу Владислав. В периода 1409-1410 Владислав постепенно е изтласкан от папските владения, а през 1411-1412 сраженията вече се водят на територията на Неаполитанското кралство. През май 1412 Ладислав понася тежко поражение при Рокасека и едвам успява да спаси живота си. Същата година между Ладислав и папата е сключено поредното примирие
==Семейство==
Ласислав Анжуйски се жени три пъти. Първата му съпруга е Констанца Киарамонте, за която се жени през 1390. Бракът им е разтрогнат през 1392 г.
През 1403 г. Ладислав се жени за кипърската принцеса Мария дьо Лузинян
{{превод от 2|en|Ladislaus of Naples|ru|Владислав (король Неаполя)|529548235|50122299}}
| |||