Англия в лицето на нейния външен министър [[Уилям Пит]] след избухването на т.нар. [[Велика френска революция|Великата френска революция]] се обявява твърдо против промените. Същевременно Англия е в основата на разгрома на Наполеон Бонапарт по време на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]]. На [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] се обявява за [[реставрация]]та, но въпреки това формално не участва в [[Свещен съюз|Свещения съюз]], като от 1822 г. със смяната на кабинета и избирането на [[Джордж Канинг]] за министър на външните работи се ориентира и към противодействие на континенталната политика на водещите европейски монарси. След революциите през 1848/49 г., и най-вече след [[Кримска война|Кримската война]] с последвалия [[Парижки мирен договор]], външната политика на [[Британия]] окончателно преминава (от 1858 г.) в друго русло.
