Държавата (Платон): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+к. |
|||
Ред 15:
=== Други подразделения ===
Франсис Корнфорд, Кърт Хилдебранд и Ерик В. допринасят за установяването на подразделения, отбелязани със специални формули на гръцки
'''Пролог'''
Ред 45:
#X.9—X.11. 608c—612a. Безсмъртието на душата
#X.12. 612a—613e. Възнаграждение за справедливостта в живота
#X.13—X.16. 613e—631d. Присъда за
Най-важният диалог на Платон ''"Държавата"'' се състои в общи линии от ''три части''.
В ''първата част'' (до края на пета книга) се обсъжда въпросът за създаването на идеална държава; това е най - ранната утопия. Един от изводите, направени в тази част, е, че управляващият трябва да бъде философ. Шеста и седма книга разглеждат определението на думата "философ". Това обсъждане оформя ''втората част''.
''Третата част'' се състои от обсъждане на различните по вид съществуващи държавни устройства и техните достойнства и недостатъци. ''Какъв в възможният първообраз на платоновия модел? Какви са вероятните причини за избора на именно това държавно устройство? ''Четейки “Държавата” на Платон, всеки би открил приликата на неговия идеален модел с реално съществуващите отношения до V-ти век пр.Хр. в гръцкия полис Спарта. Дори и да не може да се приеме за единствен първообраз, той без съмнение е “възможен” източник за основните елементи на платоновата Държава. Именно Спарта е полисът, който се доближава максимално до идеала на платоновата държава. Основно изискване за правилното функционниране на полиса според Платон е разделението на труда-земеделецът да се занимава със земеделие, занаятчията само с занаята си, а войникът (стражата) само със защита на полиса и поддържане на реда - т.е. с управлението. Никакво смесване между отделните касти не е полезно за държавата, защото тогава нито един от тях не би си вършил работата добре: ''“Занимаването с много работи'', казва Платон,'' и размяната на трите съсловия помежду им е най-голяма вреда за държавата и с пълно право би могла да се нарече престъпление”. '' Затова Платон решава да раздели гражданите на три класи: обикновени хора, войни и стражи. Само стражите трябва да притежават политическата власт. Необходимо е те да са значително по-малко от хората, принадлежащи към първите две класи. Първия път явно трябва да бъдат избирани от законодателя; след това званието им обикновено се предава по наследство, но в изключителни случаи някое даващо надежда дете може да се издигне от низшите класи, докато сред децата на стражите детето или младежът, които не отговарят на изискванията, могат да бъдат изключени от класата на стражите. Стражите са”това съсловие, на което подобава да има знание да ръководи и управлява по природа е твърде малобройно”. Основен проблем според Платон е да се направи така, че стражите да осъществяват намеренията на законодателя. С този цел той внася различни предложения, засягащи образованието, икономиката, биологията и религията. Не винаги е ясно доколко предложенията се отнасят за другите класи освен за стражите; ясно е, че някои от тях се отнасят за войните, но Платон се интересува основно от стражите, които трябва да бъдат обособена класа. Именно нарушаване границите на кастите е било причина според него идеалният обществен ред - аристокрацията да се опорочи и да се превърне в ''тимокрация''. За прякото управление на държавата се обучават най - добрите измежду стражите. Те трябва да станат мъдреци и философи за да могат да ръководят с разума вместо със страстите си. Аналогично е и политическото устройство в Спарта до V-ти век пр.Хр. Малобройното съсловие на спартиатите единствено притежава политически права в полиса. Всеки един от тях се занимава единствено с военно дело и физическа подготовка. Каквото и да е друго занимание, е не само позорно, но и абсолютно забранено. Другите две групи на ''илотите ''и'' периеките'' - основната част от населението на Спарта, като брой, но не и по значение, се занимават само с земеделие, занаяти и търговия, а до оръжие се допускат само периеките и то като леко въоръжени помощни отряди. Спартиатите се обучават главно чрез физически упражнения, болнавите деца се убиват още в най - ранна възраст. Всички живеят в общи казарми още от 6-тата си година. Имуществото им е общо и не се допуска никакво натрупване на богатство и лукс, като дори парите в Спарта, доколкото са необходими в междуполисните отношения, са от желязо. Същите изисквания поставя и Платон за стражите в своята идеална държава. Абсолютно задължително според него за здравословното съществуване на обществото е общността на всяко имущество, включително жените и децата. Подбора на физически здравите деца, както и общото им възпитание, извършвано от държавата, също са необходими мерки за поддържане на управляващото съсловие. Допълнение към това е изискването на Платон за генетичен подбор на бъдещите родители. “Необходимо е - казва той - най-добрите мъже да се събират обикновено в брак с най-добрите жени, а най-лошите мъже с най-лошите жени, като първите отглеждат поколение, а вторите не отглеждат”. Според Платон образованието се дели на две части - музика и гимнастика. И двете понятия имат при Платон по - широк смисъл от сега: "музика" означава всичко, което влиза в областта на музите, "гимнастика" означава всичко, което е свързано с физическата тренировка и подготовка. "Музиката" е почти толкова широка, колкото и това, което наричаме "култура", а "гимнастиката" представлява нещо по-широко от това, което наричаме "атлетика". Възпитанието на децата трябва да развива преди всичко такива качества като сериозност, спазване на външно приличие и мъжество. Трябва да има строга цензура над литературата, която младите хора могат да четат от най - ранна възраст, и над музиката, която им се позволява да слушат. Майките и бавачките трябва да разказват на децата само разрешени разкази. Четенето на Омир и Хезиод не трябва да се допуска по ред причини. Първо, те изобразяват богове, които от време на време се държат лошо, което е непедагогично: младите хора трябва да бъдат учени, че злото никога не идва от боговете, тъй като Бог е творец не на всички неща.
Образецът за града — представата за доброто — има много исторически олицетворения, започнати от тези които са видели Агатон, които са водени от видението. Средната част на ''"Държавата"'', Част Втора, обсъжда управлението на философа и визията на Агатон чрез Мита за пещерата, който е пояснен в Теорията за формите. Средната част е предхождана и последвана от дискусията за средствата които ще подсигурят добре устроения ''полис''(град). Част II, глава 1 засяга брака, общността от хора и блага за стражите и ограниченията за военни действия сред елините. Тя описва частично комунистическия град. Част II, глава 4 се занимава с философското образование на управляващите, които трябва да запазят реда и характера на града-държава.
Line 52 ⟶ 58:
Въведението и заключението са рамката на ''"Държавата"''. Дискусията за правилното управление става причина за възникването на въпросите "Правосъдието по-добро ли е от беззаконието?" и "Ще се справя ли по-добре един неправеден човек от праведния?". Въвеждащият въпрос е уравновесен чрез изведения в заключението отговор: "Редът е за предпочитане пред безредието". Прологът е къс диалог за мнението на обикновените хора за справедливостта. Базиран на вярата, а не на разума, ''епилогът'' описва новите изкуства и безсмъртието на душата.
Ето накратко описанието на идеалното общество: ''“В добре уредената държава жените са общи, общи са и децата, а и цялото тяхно възпитание, както са общи заниманията им по време на война и мир. А пък царете им са мъже, превъзходни в областта на философията и във военното дело.” “Никой от войниците няма нищо собствено, а къщите са общи за всички” “Никой нищо не трябва да притежава от тия имоти, но като опитни във война и като стражи да получават от другите възнаграждение за своята служба като пазачи във вид на храна за годината, а пък те самите да се грижат за цялата държава.”''
===Лео Щраус===
Line 65 ⟶ 73:
В края на книга I Сократ се съгласява с Полемарх, че справедливостта включва помощ за приятелите, но казва, че справедливият човек никога не би наранил никого. Тразимах вярва, че Сократ е сторил зло на присъстващите хора казвайки това и напада репутацията му пред останалите, от части, защото подозира, че Сократ не вярва, че да нараняваш враговете си е неправедно. Тразимах дава своето разбиране за несправедливостта - "справедливост е това, което е благоприятно за по-силня, докато несправедливостта е да се ползва за собствена печалба и предимство". Сократ намира това твърдение за неясно и започва да разпитва Тразимах. Сократ после пита дали управляващия, който прави грешка, като прави закон, който намалява тяхното благосъстояние, е все още управляващ по това определение. Тразимах се съгласява, че никой истински владетел би направил такава грешка. Това позволява на Сократ да подкопае определението на Тразимах за справедливост, като сравнява управляващите с хора от различни професии.
Думата “справедливост”, както още се употребява и до днес в правото, повече подхожда за концепцията на Платон от думата “справедливост”, използвана в политическите спекулации. Под влиянието на демократичната теория ние сме започнали да асоциираме справедливостта с равенството, докато за Платон тя не е имала такова значение.
“Справедливостта” в този смисъл, в който тя е почти синоним на ''“правото” ''(law), както например, когато говорим за “съд”, засяга преди всичко правото на собственост, което няма никакво отношение към равенството. Първото определение за'' “справедливост”'', предложено в началото на “Държавата”, гласи, че тя се състои в това да си плащаш дълговете. Следва да се изкажат няколко съображения за определението на Платон. Първо, то допуска възможността за неравенство във властта и в привилегиите без справедливост. Стражите трябва да притежават цялата власт, защото са най-мъдрите членове на общината; несправедливостта според определението на Платон би се проявила само ако хора, принадлежащи към други класи, са по-мъдри от някои стражи. Ето защо Платон предвижда издигане и понижаване на гражданите, макар да смята, че двойното преимущество на раждането и образованието ще доведе в повечето случаи до превъзходство на децата на стражите над децата от другите класи. Следващото съображение се състои в това, че определението на Платон за “справедливостта” предполага държава, организирана или според традицията, или според неговата теория и осъществяваща като цяло някакъв етически идеал. Справедливостта, както казва Платон, се състои в това, че всеки човек върши своята работа. Но в какво се състои работата на човека? В държава, която, като древния Египет или кралството на инките, остава една и съща от поколение в поколение, работа на човека е работата на баща му и не възникват никакви въпроси. Но в държавата на Платон нито един човек няма какъвто и да е законен баща. Затова работата му трябва да се определя или от собствените му вкусове, или според съждението на държавата за неговите способности. Очевидно последното би било желателно за Платон. Затова важна задача на правителството е да определи в какво се състои работата на човека. Въпреки че всички управници трябва да бъдат философи, нововъведеният не трябва да е какъв да е философ, а винаги човек.
== Бележки ==
| |||