Разлика между версии на „Стъргач“

редакция без резюме
{{Планина
[[Картинка:Stargach.jpg|thumb|250px|right|Стъргач]]
| name = Стъргач
'''Стъргач''' е гранична [[планина]], разположена между [[България]] и [[Гърция]]. На българска територия заема площ от 37 кв.км., което е около 40% от общата ѝ площ. Тя е най-малката и най-ниската планина от [[Рило-Родопски масив|Рило-Родопския масив]]. На запад се свързва с планината [[Славянка]], посредством седловината [[Пъдарчовица]] или Панаирска ливада (720 метра), а на изток чрез седловината [[Митницата (седловина)|Митницата]] се отделя от [[Бесленски рид|Бесленския рид]]. На север се отделя от Южен Пирин чрез долината на река [[Мътница (приток на Места)|Мътница]], а на юг е оградена от [[Елеска котловина|Елес-Зърневската котловина]]
| other_name =
| photo = Stargach.jpg
| photo_size =
| photo_alt =
| photo_caption = Стъргач
| elevation =
| elevation_m =
| elevation_ft =
| elevation_ref =
| prominence =
| prominence_m =
| prominence_ft =
| prominence_ref =
| listing =
| translation =
| pronunciation =
| range = [[Рило-Родопски масив]]
| parent_peak = '''Стъргач 1270''' m
| location = България
| map = България
| map_alt =
| map_caption =
| map_size =
| label =
| label_position =
| lat_d = 41
| lat_m = 23
| lat_s = 11
| lat_NS = N
| long_d = 23
| long_m = 46
| long_s = 30
| long_EW = E
| age =
| region = [[Област Благоевград]], [[Гърция]]
| coordinates = 2
| coordinates_ref =
| grid_ref_UK =
| grid_ref_Ireland =
| topo =
| type =
| volcanic_arc/belt =
| last_eruption =
| first_ascent =
| easiest_route =
}}
'''Стъргач''' е [[планина]] в [[България|Югозападна България]] и [[Северна Гърция]], най-ниската планина от [[Рило-Родопски масив|Рило-Родопския масив]].
 
== Географска характеристика ==
Със заоблените си очертания и слабо разчленено било Стъргач е умалено копие на съседната планина Славянка. Най-високата ѝ точка връх [[Стъргач (връх)|Стъргач]] (1270 метра) се намира в Гърция (познат още като връх Кулата или Странгац). На българска територия най-високият връх е [[Асанов връх]] (1218 метра). Най-високата точка (1249 метра) в българската част е на билото при 121-ва гранична пирамида, в непосредствена близост до руините на гръцка застава, но не представлява връх.
=== Географско положение, граници, големина ===
Планината се простира на юг от Пирин, от която я отделя долината на река [[Мътница (приток на Места)|Мътница]] (десен приток на [[Места]]). На запад се свързва с планината [[Славянка]], посредством седловината [[Пъдарчовица]] или Панаирска ливада (720 м), а на изток чрез седловината Митницата — с Бесленски рид. На югозапад долината на река Ватитопу я отделя от планината [[Черна гора (планина в Гърция)|Черна гора]], а на югоизток долината на река Милоревма — от планината [[Боздаг]]. На юг склоновете на Стъргач се спускат стръмно към [[Елеска котловина|Елес-Зърневската котловина]]. Дължината и&#768; от север на юг е около 15 км, а ширината — 10 км. По-голямата част от планината е на гръцка територия. На българска тя заема площ от 37 км<sup>2</sup>., което е около 40% от общата и&#768; площ. От запад на изток в северната и&#768; част между гранични пирамиди с №№ 113 и 130 преминава участък от българо-гръцката граница.
 
=== Релеф, геоложки строеж ===
Стъргач представлява [[хорст]] изграден от [[метаморфна скала|метаморфни скали]] - [[мрамор|мрамори]], [[гнайс|гнайси]], [[шиста|слюдени шисти]]. На малки площи се разкриват [[гранит|гранити]] и се среща [[кварц|опушен кварц]].
Със заоблените си очертания и слабо разчленено било Стъргач е умалено копие на съседната планина [[Славянка]]. Най-високата и&#768; точка връх [['''Стъргач (връх)|Стъргач]]''' (1270 метрам) се намира вна Гърциягръцка територия (познат още като връх Кулата или Странгац), на около 1 км южно от гранична пирамида № 122. На българска територия най-високият връх е [[Асанов връх]] (12181217,7 метрам). Най-високата точка (1249,4 метрам) в българската част е на билото при 121-ва гранична пирамида № 121, в непосредствена близост до руините на гръцка застава, но не представлява връх.
 
Стъргач представлява [[хорст]] изграден от [[метаморфна скала|метаморфни скали]] - [[мрамор|мрамори]]и, [[гнайс|гнайси]]и, [[шиста|слюдени шисти]]. На малки площи се разкриват [[гранит|гранити]]и и се среща [[кварц|опушен кварц]].
Поради близостта на Стъргач до [[Егейско море]], климатът е преходно-средиземноморски. Най-много валежи, предимно от дъжд, падат през есенно-зимния период. Снежна покривка почти не се задържа. Почвите в планината са предимно [[канелени горски почви|излужени канелени]]. Само в най-високите и&#768; части се срещат [[кафяви горски почви]].
 
=== Климат, води, почви, флора и фауна ===
Климатичните и почвени условия в Стъргач са допринесли за формирането на специфична субсредиземноморска флора и фауна. Преобладава храстова растителност - [[мъждрян]], [[люляк]], [[хвойна]], [[леска]], [[габър|келяв габър]]. [[Бук|Букови гори]] има по високите части по границата с Гърция. От животните се срещат: [[дива котка]], [[дива свиня]], [[заек]].
Поради близостта на Стъргачпланината до [[Егейско море]], климатът е преходно-средиземноморски. Най-много валежи, предимно от дъжд, падат през есенно-зимния период. Снежна покривка почти не се задържа. Почвите в планината са предимно [[канелени горски почви|излужени канелени горски]]. Само в най-високите и&#768; части се срещат [[кафяви горски почви|Кафяви горски]] и рендзини.
 
Климатичните и почвени условия в Стъргачнея са допринесли за формирането на специфична субсредиземноморска флора и фауна. Преобладава храстова растителност - [[мъждрян]], [[люляк]], [[хвойна]], [[леска]], [[габър|келяв габър]]. [[Бук|Букови гори]] има по високите части по границата с Гърция. От животните се срещат: [[дива котка]], [[дива свиня]], [[заек]].
Основни изходени пунктове за планината от българска територия са село [[Нова Ловча]] и село [[Илинден (село)|Илинден]]. В южното и подножие на гръцка територия е разположено село [[Куманич]].<ref>Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.168-170.</ref><ref>Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)". София, 1953, стр.11.</ref>
 
== Селища ==
==Външни препратки==
В самата планина няма селища, но в подножията и&#768; на българска и гръцка територия са разположени 1 град и 5 села.
* В [[България]] — 2 села: [[Илинден (село)|Илинден]] и [[Нова Ловча]];
Основни* изходени пунктове за планината от българска територия са селоВ [[Нова ЛовчаГърция]] и село1 град [[ИлинденЗърнево (селодем Неврокоп)|ИлинденЗърнево]]. В(Като южнотоНеврокопи) и подножие3 насела: гръцка[[Вълково територия(дем еНеврокоп)|Вълково]] разположено(Хрисокефалос), село[[Възмен]] (Ексохи) и [[Куманич]]. (Дасото)<ref>Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.168-170.</ref><ref>Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)". София, 1953, стр.11.</ref> .
 
== Транспорт ==
По източното подножие на планината, през седловината Митницата (чрез тунел под границата) преминава участък от второкласен път № 19 от Държавната пътна мрежа от [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] за [[Драма (град)|Драма]].
 
== Външни препратки ==
* [http://www.sedembg.com/144/page24.htm В Стъргач времето е спряло между две села]
* [http://mountain.bajhui.org/main.php?g2_itemId=3301 Галерия със снимки от Стъргач]
{{Планини в Егейска Македония}}
{{Портал Македония}}
 
[[Категория:Рило-Родопски масив]]
[[Категория:Планини в България]]
[[Категория:Планини в Гърция]]
[[Категория:Област Благоевград]]
[[Категория:Дем Неврокоп]]