Стъргач: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Планина
| name = Стъргач
| other_name =
| photo = Stargach.jpg
| photo_size =
| photo_alt =
| photo_caption = Стъргач
| elevation =
| elevation_m =
| elevation_ft =
| elevation_ref =
| prominence =
| prominence_m =
| prominence_ft =
| prominence_ref =
| listing =
| translation =
| pronunciation =
| range = [[Рило-Родопски масив]]
| parent_peak = '''Стъргач 1270''' m
| location = България
| map = България
| map_alt =
| map_caption =
| map_size =
| label =
| label_position =
| lat_d = 41
| lat_m = 23
| lat_s = 11
| lat_NS = N
| long_d = 23
| long_m = 46
| long_s = 30
| long_EW = E
| age =
| region = [[Област Благоевград]], [[Гърция]]
| coordinates = 2
| coordinates_ref =
| grid_ref_UK =
| grid_ref_Ireland =
| topo =
| type =
| volcanic_arc/belt =
| last_eruption =
| first_ascent =
| easiest_route =
}}
'''Стъргач''' е [[планина]] в [[България|Югозападна България]] и [[Северна Гърция]], най-ниската планина от [[Рило-Родопски масив|Рило-Родопския масив]].
== Географска характеристика ==
Със заоблените си очертания и слабо разчленено било Стъргач е умалено копие на съседната планина Славянка. Най-високата ѝ точка връх [[Стъргач (връх)|Стъргач]] (1270 метра) се намира в Гърция (познат още като връх Кулата или Странгац). На българска територия най-високият връх е [[Асанов връх]] (1218 метра). Най-високата точка (1249 метра) в българската част е на билото при 121-ва гранична пирамида, в непосредствена близост до руините на гръцка застава, но не представлява връх.▼
=== Географско положение, граници, големина ===
Планината се простира на юг от Пирин, от която я отделя долината на река [[Мътница (приток на Места)|Мътница]] (десен приток на [[Места]]). На запад се свързва с планината [[Славянка]], посредством седловината [[Пъдарчовица]] или Панаирска ливада (720 м), а на изток чрез седловината Митницата — с Бесленски рид. На югозапад долината на река Ватитопу я отделя от планината [[Черна гора (планина в Гърция)|Черна гора]], а на югоизток долината на река Милоревма — от планината [[Боздаг]]. На юг склоновете на Стъргач се спускат стръмно към [[Елеска котловина|Елес-Зърневската котловина]]. Дължината ѝ от север на юг е около 15 км, а ширината — 10 км. По-голямата част от планината е на гръцка територия. На българска тя заема площ от 37 км<sup>2</sup>., което е около 40% от общата ѝ площ. От запад на изток в северната ѝ част между гранични пирамиди с №№ 113 и 130 преминава участък от българо-гръцката граница.
=== Релеф, геоложки строеж ===
Стъргач представлява [[хорст]] изграден от [[метаморфна скала|метаморфни скали]] - [[мрамор|мрамори]], [[гнайс|гнайси]], [[шиста|слюдени шисти]]. На малки площи се разкриват [[гранит|гранити]] и се среща [[кварц|опушен кварц]].▼
▲Със заоблените си очертания и слабо разчленено било Стъргач е умалено копие на съседната планина [[Славянка]]. Най-високата ѝ точка връх
▲Стъргач представлява [[хорст]] изграден от [[метаморфна скала|метаморфни скали]] - [[мрамор
Поради близостта на Стъргач до [[Егейско море]], климатът е преходно-средиземноморски. Най-много валежи, предимно от дъжд, падат през есенно-зимния период. Снежна покривка почти не се задържа. Почвите в планината са предимно [[канелени горски почви|излужени канелени]]. Само в най-високите ѝ части се срещат [[кафяви горски почви]].▼
=== Климат, води, почви, флора и фауна ===
Климатичните и почвени условия в Стъргач са допринесли за формирането на специфична субсредиземноморска флора и фауна. Преобладава храстова растителност - [[мъждрян]], [[люляк]], [[хвойна]], [[леска]], [[габър|келяв габър]]. [[Бук|Букови гори]] има по високите части по границата с Гърция. От животните се срещат: [[дива котка]], [[дива свиня]], [[заек]].▼
▲Поради близостта на
▲Климатичните и почвени условия в
Основни изходени пунктове за планината от българска територия са село [[Нова Ловча]] и село [[Илинден (село)|Илинден]]. В южното и подножие на гръцка територия е разположено село [[Куманич]].<ref>Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.168-170.</ref><ref>Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)". София, 1953, стр.11.</ref> ▼
== Селища ==
==Външни препратки==▼
В самата планина няма селища, но в подножията ѝ на българска и гръцка територия са разположени 1 град и 5 села.
* В [[България]] — 2 села: [[Илинден (село)|Илинден]] и [[Нова Ловча]];
▲
== Транспорт ==
По източното подножие на планината, през седловината Митницата (чрез тунел под границата) преминава участък от второкласен път № 19 от Държавната пътна мрежа от [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] за [[Драма (град)|Драма]].
▲== Външни препратки ==
* [http://www.sedembg.com/144/page24.htm В Стъргач времето е спряло между две села]
* [http://mountain.bajhui.org/main.php?g2_itemId=3301 Галерия със снимки от Стъргач]
Line 22 ⟶ 81:
{{Планини в Егейска Македония}}
{{Портал Македония}}
[[Категория:Рило-Родопски масив]]
[[Категория:Планини в България]]
[[Категория:Планини в Гърция]]
[[Категория:Област Благоевград]]
[[Категория:Дем Неврокоп]]
| |||