Уикипедия

Знеполе: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Знеполе''' (или '''Трънска котловина''') е [[историко-географска област]] в [[Западна България]], част от физико-географската област [[Краище]], в [[Област Перник]], обхващаща изцяло Трънската котловина.
 
== Географска характеристика ==
и обхваща местностите по течението на [[Ерма]] с прилежащите им склонове на планините [[Руй]], [[Рудина планина (Знеполе)|Рудина планина]] и [[Завалска планина]].
=== Географско положение, граници, големина ===
Котловината е разположена по долината на река [[Ерма]] между планините [[Рудина планина (Знеполе)|Рудина]], [[Милославска планина|Милославска]] и [[Руй]] на север, [[Ездимирска планина|Ездимирска]] и [[Стража (планина)|Стража]] на изток, [[Люляк (планина)|Люляк]] (Люцкан планина), [[Лешниковска планина|Лешниковска]] и [[Боховска планина|Боховска]] на юг. Дължината и&#768; от запад на изток е около 20 км, а ширината около 3,5 км. Площ 55 км<sup>2</sup>
 
=== Релеф, геоложки строеж ===
Това е [[котловина|котловинно поле]] (Трънска котловина) с височина 700-900 метра над морското равнище, с алувиални почви, обширни наносни конуси от левите притоци на Ерма. Има континентален климат с температурни инверсии. В град Трън в 1947 година е измерена най-ниската температура в България -38,6°С. Ландшафтът е предимно ливади и овощни градини, отглеждат се картофи и други култури. Диворастящи гъби и билки.
Оградните склонове на котловината на запад са стръмни, резки, с разседен произход, а на изток са полегати. Котловинното дъно е разположено на 700-800 м н.в. Околните и&#768; склонове са изградени от [[гнайс]]и, [[амфиболит]]и, [[шисти]], филити, [[пясъчник|пясъчници]] и [[варовик|варовици]], а котловинното дъно — от [[плиоцен]]ски и [[кватернер]]ни утайки. образувала се е в резултат от тектонско потъване през плиоцена и кватернера. По северната и&#768; периферията широко разпространение имат наносните конуси.
 
=== Климат и води ===
Котловината има остър умереноконтинентален климат с чести температурни инверсии през студените зимни месеци. В град [[Трън (град)|Трън]] през януари 1947 г. е измерена най-ниската температура в България -38,3°С. Средна годишна температура 8,4°С, средна януарска -2,8°С, средна юлска 17,8°С. Средна годишна валежна сума 582 мм.
 
Отводнява се от река [[Ерма]] и нейните леви (по-къси) и десни (по-дълги) притоци.
 
=== Почви, флора, стопанство ===
Преобладаващите почви са алувиалните до полината на [[Ерма]] и притоците и&#768; и канелени горски в останалата част. Склоновете и&#768; са залесени със смесени и широколистни гори. има благоприятни условия за отглеждане на зърнени култури, картофи, овощия и зеленчуци, но през последните години поради силното обезллюдяване на областта поминакът на населението е почти изоставен. по околните склонове растат диворастящи гъби и билки.
 
== Селища ==
Център на областта е град [[Трън (град)|Трън]], а в котловината са разположени още 26 малки селца: [[Берайнци]], [[Бохова]], [[Бусинци]], [[Велиново]], [[Вукан]], [[Главановци (Област Перник)|Главановци]], [[Глоговица]], [[Джинчовци]], [[Ездимирци]], [[Забел]], [[Зелениград]], [[Костуринци]], [[Лешниковци]], [[Милославци]], [[Мрамор (Област Перник)|Мрамор]], [[Насалевци]], [[Радово]], [[Рани луг]], [[Реяновци]], [[Слишовци]], [[Стайчовци]], [[Стрезимировци]], [[Студен извор]], [[Туроковци]], [[Цегриловци]], и [[Ярловци]].
 
== Транспорт ==
През котловината преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:
* От изток на запад, по цялата и&#768; дължина, на протежение от 20 км — участък от второкласен път № 63 [[Перник]] — [[Брезник]] — [[Трън (град)|Трън]] — ГКПП "Стрезимировци".
* от север на юг, от град [[Трън (град)|Трън]] до село [[Мрамор (Област Перник)|Мрамор]], на протежение от 8 км — участък от третокласен път № 637 [[Трън (град)|Трън]] — [[Трекляно]] — [[Драговищица (Област Кюстендил)|Драговищица]]. Участъкът от пътя между селата [[Пенкьовци]] и [[Трекляно]] не е изграден и представлява полски (горски) път.
 
== Език ==
Местното население в Знеполе говори т.н. трънски говор, в който са запазени много славянски архаизми, като "он, она" (той, тя), "кошуля" (риза) и др. Характерна е и употребата на пълен член в мъжки род и в допълненията ("видех се с кметът" вм. видях се с кмета), както и употребата на падежни форми + членуване на думата, напр. "Я бех у градинуту" (Аз бях в градината). [http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=208978|'''Трънски речник''' вж. тук]
 
== Комуникации ==
На територията на [[Знеполе]] ''/с.(селата Главановци, с. Насалевци, с. Рани луг, с. Слишовци, с. Стрезимировци, с. Бохова, с. Джинчовци, с.и Реяновци/'') има уговорен между радиолюбители единен общ канал за радиовръзка между всички ползващи радиостанции в УКВ диапазона на [[PMR]] честотите. Каналът за всякакви разговори е '''8-ми''' или '''CH8''' ''/446.09375 Mhz/'', като целта му е да събере на едно място хора от района за различни дискусии.
 
На '''8-ми канал''' всеки може да предава съобщения ако има нужда от помощ или е свидетел на бедствие или авария в района на Знеполе, като по този начин може да получи помощ или съдействие от хора, които прослушват канала.
 
'''PMR 446''' e името на радиодиапазон, който е свободен за гражданска употреба в по-голямата част на Европейската общност включително и в България. На този диапазон не може да се използват радиостанции с външна антена и излъчващи повече от 0.5W. Тази мощност е напълно достатъчна за радиовръзка на територията на Знеполе и селата около него.
PMR радиостанциите могат да бъдат само ръчни подвижни без възможност за смяна на антената или включването на външна такава.
Радиостанции могат да бъдат закупени свободно в България, като цените им варират от 30 лв. до 200 лв.
 
 
[http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=208978|'''Трънски речник''' вж. тук]
 
== Топографска карта ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Знеполе“.