Мавзолей на Георги Димитров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 5666525 на 94.156.172.49 (б.) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 40:
Малко по-различен е разказът на сина на арх. Овчаров за същите събития:
{{цитат|В деня, когато Георги Димитров умира, у дома някъде около 22 ч. идва директорът на „Главпроект“ арх. Фурнаджиев. Той съобщава на баща ми, че на заседание на Министерския съвет се взело решение да се прави мавзолей. Задачата е възложена на „Главпроект“, а няколко архитекти трябва да представят проектите си, но това да стане много бързо - до 12 ч. на следващия ден. На импровизирания конкурс одобряват проекта на баща ми. Започва бясно строителство и на шестия ден мавзолеят е почти готов. Точно тогава обаче се случва нещастие - камък пада върху един трудовак и го убива. Ентусиазмът намалява. За погребението не е готов само един [[корниз]], който прикриват с черна драперия... Едва по-късно баща ми и арх. Рибаров довършват корниза и страничните стени.<ref>[http://www.eunet.bg/bgnews/show_story.html?issue=114893143&media=10190876&class=14847612&story=114893687 Овчарови - архитекти по наследство и дух], в-к „Сега“, 18 юли 1999</ref>}}
Впоследствие облицоват фасадата с [[русенски камък]], а по-късно подменят облицовката с нови плочи от [[врачански камък]]. С моделиране на терена към градината гробницата изпъква върху стълбища, оформящи средно висок стилобат; това заедно с подземните пространства е единствената запазена част от мавзолея днес.
| |||