Камено поле: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 82:
Камено поле остава на старото си место и по време на Втората българска държава (1186-1393 г.). През този период то се изявява като богата средновековно селища, като административен и духовен център на целия район. Това личи много добре от останките на големи и солидни жилища в старото селище. И днес около Пустата църква се разкриват основи на каменни постройки, разположени в определен ред на широка площ. В развалините на жилищата се изравя средновековна покъщнина, монети и други материали, датиращи от периода дванадесети-четиринадесети век.
Бележит паметник на българското средновековие е и запазената до наши дни средновековна църква, известна сред местните жители с името "Пустата черкова". Отвън тя е интересна каменна сграда с доста изпъкнала полукръгла апсида от източната страна. Покрита е с равен двустрех покрив от каменни плочи, които лягат без [[корниз]] направо на стените. Изградена е от дялани пясъчници и варовици, споени с хоросан, като на места е употребен бигор. Стените имат дебелина около метър. Входът на църквата е от запад, а на южната стена има малък правоъгълен прозорец. Вътрешността е преградена по средата с една стена и врата, които отделят притвора от наоса. И двете части на църквата са покрити с полуцилиндричен свод от бигор, който ляга направо на северната и южната стена.
В първите години след османското робство в църквата е имало запазени стенописи, но днес те съвсем са изчезнали поради недобро стопанистване и вандалски набези на иманяри. През 1932 г. академик Кръстю Миятев посещава църквата при с. Камено поле и все още намира остатъци от стенописите, въз основа на които се прави и нейната датировка. Строежът и стенописите на тази църква сочат определено към 14 век. Това личи от богатата колоритна гама, където преобладава синьо, малиново, охрово, бяло и зелено-цветове, типични за тогаващните художествени школи. Начина на моделиране образите, реализмът в предаване формите на планините и предметите могат да намерят успоредници само между стенописите от средата на втората половина на 14 век у нас.
| |||