Английска революция: Разлика между версии

По време на управлението на [[Елизабет I]] (1558-1603) непрекъснатата опасност от страна на [[Испания]] прави [[абсолютизъм|абсолютизма]] необходим и англичаните го приемат. Но когато започва да управлява [[Джеймс I]], тази опасност е преминала, [[Англия]] е в добри отношения с [[Франция]] и от чужбина няма сериозна заплаха. С възкачването си на престола [[Джеймс I]] обединява двете кралства Англия и Шотландия в [[лична уния]] и мечтае да присъедини към тях и Ирландия. Неговият син и следващ крал [[Чарлз I]] иска същото и споделя позицията на баща си за [[абсолютна монархия|абсолютната монархия]] — кралят е наместник на бога, който е избран да управлява на земята „по божия милост“. В същото време още от времената на Елизабет английският парламент започва да губи влияние (по времето на Джеймс I кралят увеличава данъци без да иска разрешението му). Много от членовете на парламента се отнасят негативно към идеята за обединение, като се опасяват че то може да унищожи старите английски традиции.

 

 

Конфликтът между крал и парламент се разгаря с нова сила при възкачването на Чарлз I на престола. През първите пет години от управлението си кралят свиква и разпуска парламента три пъти. След това се опитва да управлява без него и успява да го прави в продължение на 11 години. В желанието си да подобри икономическото положение и преди всичко да напълни хазната кралят възражда няколко стари [[феодализъм|феодални]] закона. Той финансира управлението си чрез продажба на търговски монополи и възстановява и старото облагане с такса, която се иска от морските градове, за това че допускат военни кораби в своите пристанища — т.нар. „корабни пари“ ({{lang-en|Ship-Money}}), което предизвиква силно негодувание. С женитбата си за сестрата на [[Луи XIII]] — [[Хенриета-Мария Бурбон-Френска|Хенриета]], която е [[католицизъм|католичка]], кралят още повече се конфронтира с парламента.