Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877 – 1878): Разлика между версии

Въоръжените сили на Русия са в процес на основно преустройство в съответствие с военната реформа на военния министър [[генерал-лейтенант]] [[Дмитрий Милютин]]. През [[1874]] г. е въведена всеобща военна повинност. Служат 25% от военнозадълженитевоенно-задължените, определени по жребий. Останалите мъже от 20 до 40 годишна възраст са зачислени направо в опълчението. СрокаСрокът на военна служба дава възможност да се създаде значителен резерв от обучени войници.

През [[1876]] г. списъчниясписъчният състав на Руската армия е 1 474 498 войници и 25 953 офицери. Състои се от :

Основна тактическа единица в [[пехота|пехотата]] е пехотен [[батальон]]. Съставен е от 5 пехотни [[рота|роти]] по 168 войникавойници във всяка. Четири от ротите са линейни, а петата е стрелкова, съставена от най-добрите войници. ПехотнияПехотният [[полк]] е съставен от 3 пехотни батальона. Пехотната [[бригада]] е от 2 пехотни полка. Пехотната [[дивизия]] е от 2 пехотни бригади. Гвардейската пехотна [[дивизия]] има по 16 пехотни батальона (по 4 пехотни роти във всеки), като брояброят на войниците е равен на броя в пехотната дивизия.

Конната [[дивизия]] се състои от 2 конни бригади. Конната бригада е от 2 конни полка. КоннияКонният полк е от 4 конни ескадрона по 128 войникавойници във всеки. ДонскияДонският казашки полк е от 6 конни сотни.

Пешата артилерийска [[батарея]] има 8 оръдия. Конно-артилерийскаартилерийската батарея е с 2 оръдия. По-голямото формирование е артилерийската [[бригада]].

АрмейскияАрмейският [[корпус]] е най-голямото съединение. Състои се от 2-е пехотни дивизии, 1-а конна дивизия и 2-е артилерийски бригади.

ВойнишкияВойнишкият състав е добре подготвен, храбър и самопожертвователен. ПодофицерскияПодофицерският състав , коитокойто командва най-малките тактически подразделения, е сравнително добре обучен и с малък боен опит. ОфицерскияОфицерският състав е 60% от необходимия за случай на война. Две трети от него са с добра и задоволителна обща и специална подготовка. Добре подготвените офицери служат предимно в гвардията, артилерийските и инженерните части и по-малко в армейската пехота и конницата. Щабните офицери, средниясредният и висшиявисшият команден състав притежават солидна подготовка и много често са завършили военни академии.

В тактиката на пехотата основен боен строй е батальониябатальонният. Стрелковите вериги имат допълваща роля. Значение се отдава на щиковия удар при непостредственонепосредствено сближаване с противника. Тактиката на конницата е развръщане от походен в боен строй от движение. Прилага се с елементи на парадност. В бойните действия нейната роля се подценява. По тази причина ефективният ий принос е най-вече в преследвнетопреследването на противника и проникването в дълбокиятдълбокия тил. Инженерните войски са на голяма висота. Успешно се справят със съвременните фортификационни съоръжения и понтонните мостове. Артилерията прилага добре огъня от близки растоянияразстояния. Поради недостига на далекобойни оръдия отстъпва в средния и далечния обстрел. Свързочните части са ефективни и се справят с 9 военнопоходнивоенно-походни телеграфни парка, всеки с по 8 апарата и 100 км. кабел. Обозът е разнообразен и достатъчен. Поради неразвитостанеразвитостта на ж.п. мрежата на Балканския полуостров основната теглителна сила е животинската. ЧерноморскияЧерноморският флот успешно прилага ''минните атаки'' на лейтенант [[Степан Макаров]] и парализира османския флот. При провеждането на полевите операции успешно се прилага създаването на временивременни Сборни отряди или колони за решаването на оперативните задачи. Широко се практикува обхващането на противника и фланговите удари при боевете от движение и с висока степен на маневренностманевреност. При позиционните боеве фронталните атаки често се съчетават с обхващане на противника.

В пехотата с пушки „Бердан 1“ и „Бердан 2“ са въоръжени 35 % от войниците, с „Крнка“ - 50 % и с „Карле“ - 15 %. Най-добри качества има „Бердан 2“, образец 1870 г. (до 20 изстрела в минута, дългобойностдалекобойност до 4 000 крачки). Съответства на най-добрите пушки на епохата, в т.ч. и на пушката „Пибоди-Мартини“, въведена на въоръжение в османската армия. Частите, въоръжени с „Бердан 1“, спешно са превъоръжени в навечерието на войната с „Бердан 2“. Пушката „Крнка“ (до 12 изстрела в минута, далекобойност до 2 000 крачки) съответства на пушка „Шнайдер“ в османската армия, но няма добър прием сред войниците (при продължителна стрелба не изхвърля добре гилзите). Пушката „Карле“ има някойнякои предимства в сравнение с „Крнка“, но често прави засечки. Българското опълчение е въоръжено с пушка „Шаспо“ обр. 1866 г. с тесак. Пехотното оръжие е многосистемно, не се използва достатъчно скорозарядност и дългобойностдалекобойност. Констатиран е недостиг на патрони (на войник средно 180-185 бр.).

Артилерията е въоръжена с полски (4-и и 9-т фунтови) и планински (3-и фунтови) оръдия. Деветфунтовите оръдия са с тегло 1 700 кг., стрелят с граната на 3 200 м. при начална скорост 320 м/с. Четирифунтовите са с тегло 1 300 кг., стрелят на 2 500 м. при начална скорост 300 м/с. Трифунтовите са с тегло 245 кг., разглобяеми и преносими с животни, стрелят на 1 423 м. при начална скорост на гранатата 213 м/с. Всички оръдия са бронзови, пълнят се отзад, имат клинов затвор и нарези. Средно на оръдие са налични по 98-168 снаряда. Стреля се с обикновени гранати и щрапнелишрапнели (ефикасни на къси и средни разстояния до 2 000 м.) и картеч (резултат до 420 м.). Артилерийското въоръжение е многосистемно, сложно, с недостатъчност при дългобойнитедалекобойните и средни системи, неефективно при стрелба срещу землени укрепления [[редут|редути]], които широко се използват от противника.

==ДействуващаДействаща армия на Балканския полуостров==

Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на [[Русия]] е император [[Александър II (Русия)|Александър II]]. На 1 / [[13 ноември]] [[1876]] г. е създадена ДействуващаДействаща [[армия]] за [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] . Главнокомандващ на ДействуващатаДействащата армия е ВеликияВеликият [[княз]] [[Николай Николаевич]], който има извънредни пълномощия. Действията му се контролират пряко от императора, който през почти целия период на войната е при ДействуващатаДействащата армия.

В началото на войната е в състав : 100 Пехотни [[батальон|батальона]], 150 [[ескадрон|ескадрона]], 472 [[оръдие|оръдия]] и др. До 25 юни / 7 юли 1877 г. съставът ий нараства до 182 Пехотни батальона, 215 ескадрона, 802 оръдия и др. През м. септември - м. откомври е усилена с 100 000 войникавойници и 40 [[батарея|батареи]], а през м. ноември с още 100 000 войникавойници.

Ежедневно в реалните бойни действия участват ок. 300 000 войникавойници. Разделени са на отряди съгласно стратегическия план за водене на войната. В хода на действията са усилвани и структурирани. Получават заповеди и задачи съобразно с етапите на войната : начален, борба за надмощие, настъпателен и заключителен. В навечерието на военните действия са :

* [[Западен отряд]], 35 000 войникавойници и 108 оръдия (командир, генерал-лейтенат [[Николай Криденер]])

* [[Преден отряд]], 12 000 войникавойници и 40 оръдия (командеркомандир, генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]). На 30 юли / 11 август разформирован като отделна бойна единица.

* [[Русчушки отряд]], 70 000 войникавойници и 102 оръдия (командир, престолонаследникапрестолонаследникът [[Александър III (Русия)|Алексанър Александрович]])

* [[Чаиркьойски отряд]] (командир, генерал-лейтенант Сергей ТатищевТатишчев) , [[Османпазарски отряд]] (командир, генерал-майор Леонел Раден), вс. 20 000 войникавойници

* [[Долнодунавски отряд]], 30 000 войникавойници (командир, генерал-лейтенант [[Аполон Цимерман]])

Според „Бойно разписание на Руската ДействуващаДействаща армия в Руско-турската война (1877-1878)“ корпусната организация в началото на войната е :

* ЖанармскиЖандармски ескадрони

ПолевияПолевият щаб е ръководно структурно звено в управленската система на ДействуващатаДействащата армия. Състои се от 3 отделения : строево, инспекторско и стопанско. Началник на Полевия щаб е генерал от пехотата [[Артур Непокойчицки]]. Членове на щаба са: [[генерал-майор]] [[Казимир Левицки]], генерал-лейтенант [[Мартин Кучевски]], генерал-лейтенант [[Николай Масалски]] (командир на артилерията), генерал-майор [[Александър Деп]] (командир на инженерните войски), генерал-лейтенант [[Василий Каталей]] (командир на военните съобщения) и действителен таен съветник [[Иван Аренс]] (интендант на армията).

ВоеннияВоенният съвет обсъжда и приема решения за стратегическото развитие на военните действия. Свиква се от император [[Александър II (Русия)|Александър II]]. ПостояненПостоянният му състав е: император [[Александър II (Русия)|Александър II]], княз [[Николай Николаевич]] (главнокомандващ ДействуващаДействаща армия), генерал-лейтенант [[Дмитрий Милютин]] (военен министър), генерал от пехотата [[Артур Непокойчицки]] (началник на Полевия щаб) и крал [[Карол I]]. В работата на Военния съвет са привлечени и генерал-майор [[Казимир Левицки]] (помощник на началника на Полевия щаб), генерал-лейтенант [[Павел Зотов]] (командир на IV-и Армейски корпус), генерал-лейтенант [[Николай Обручев]] (автор на стратегическия план на войната) и генерал от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]] (автор на плана за обсадата на Плевен).

==ДействуващаДействаща армия на Кавказкия фронт==

Разработването на плана започва от есента на [[1876]] г. и преминава през няколко етапа. В основата му залягат идеите, развити от генерал-лейтенант [[Николай Обручев]]. Като район на главни военни действия е определен [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], където Руската армия може да разчита на всестранната подкрепа на българското население, да съсредоточи значителни сили и да провежда големи операции, да нанася решителни удари към столицата на [[Османска империя|Османската империя]]. Като основна стратегическа задача е поставено завземането на [[Цариград]] чрез мощен удар нанасеннанесен от главните сили на ДействуващатаДействащата армия по направлението [[Свищов]]-Ценрална [[Стара планина]]-долината на р. [[Тунджа]]-[[Одрин]]-[[Цариград]]. Предвижда се заобикаляне на многобройните противникови сили в т.н. ''[[четириъгълник на крепостите]] Русе-Силистра-Варна-Шумен'', срещу който заемат отбранителни позиции част от силите на ДействуващатаДействащата армия. Предвидено е превземането на крепостта ''Русе''. [[Кавказ]] и [[Мала Азия]] се разглеждат като второстепенен район на военните действия. Последните се развиват според руския план за [[Бойни действия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877-1878)|Кавказкия фронт]]. РускияРуският Черноморски [[флот]] е определен за съдействие на сухопътните сили при организиране и осъществяване охраната на Черноморското крайбрежие. Планът изхожда от предпоставката, че осъществяването му може да бъде постигнато в продължение на 2-3 месеца от 300 000-на армия. Основен недостатък е подценяване на противниковите сили и тяхната способност за противодействие, не са предвидени резервни варианти в случай на неуспех при реализацията на отделни операции. Военните действия протичат в основни линии според плана.

Първата руска военна карта на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] е съставена в началото на XIX век. Използва се по време на Руско-турската война 1828-1829 г. Върху основата на направеното полуинструментално заснемане на завзетата територия през 1835 г. е създадена деветверстова карта. В надвечериетонавечерието на войната е издадена Военно-топографска деветверстова карта на Балканския полуостров, автор e полковник [[Николай Артамонов]]. В началото на войната е издадена в 700 екземпляра на руски език седемверстова карта на Северна България, изготвена от [[Феликс Каниц]]. Използвана е и т.н. седемверстова австрийска карта.

Ориентацията на руските офицери за осбеноститеособеностите на България се извършва и с :

* „Маршрути по Европейска Турция“. Брошура, издадена в тираж 750 екз. Разпространява се из частите на ДействуващатаДействащата Руска армия. Съдържа описанието на най-важните пътища и цялостна характеристика на пътната мрежа в Северна България.

* „Материалы для изучение Болгарии“ . Поредица, издадена в [[Букурещ]] през 1877 г. Съдържа сведения от различни източници,относно демографската, социално-икономическата, административната и други характеристики на българските земи. Съставена по инициатива на княз [[Владимир Черкаски]] от комисия, председателствана от полковник [[Леонид Соболев]]. В работата вземат участие : [[Тодор Бурмов]], [[Найден Геров]], [[Петко Славейков]], [[Константин Станишев (просветен деец)|Константин Станишев]] и др.

* „Балканы“. Брошура, издадена в Букурещ в тираж 750 екз. Съдържа подробно описанеописание на старопланинските проходи. За изготвянето ий са използуваниизползвани сведения на Феликс Каниц от пътуванията му в Северна България.

* „Българска граматика“ от [[Петър Оджаков]]. Предназначена за военнослужащивоеннослужещи от ДействуващатаДействащата Руска армия.