Разлика между версии на „Първа българска държава“

i added the name,that bulgaria is known in english speaking countries
м (Премахнати редакции на 90.154.173.98 (б.), към версия на Svetlito Djq)
(i added the name,that bulgaria is known in english speaking countries)
}}
{{История на България/Инфокутия }}
'''Първата българска държава''', наричана още '''Дунавска България,или Първа българска империя,''' в отличие от [[Волжка България]], е първоначално [[Кан (титла)|канство]] ([[Хан (титла)|ханство]]), а от коронясването на [[Симеон I Велики]] за [[цар]] - [[империя]]<ref> Георгије Острогорски, Историја на Византија, Народна Књига Алфа, 1998</ref>, просъществувала на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] и прилежащите му части от [[Югоизточна Европа]] от 681 до 1018 г. Неин основател е [[Кан (титла)|кан]] [[Аспарух]] от рода [[Дуло]], който след разпадането на [[Велика България]] довежда част от [[Прабългари|прабългарските]] племена в днешните [[Бесарабия]] и [[Добруджа]], формира обща войска с местните [[Славяни|славянски]] племена, като принуждава Източната Римска Империя ([[Византийска империя|Византия]] ) да му плаща данък след категоричната победа в [[Битка при Онгъла|битката при Онгъла]] през 680 г. Първоначално столицата и&#768; е в [[Онгъл]]а, близо до днешното село Никулицел (Румъния), а в впоследствие (спорно е кога точно) се установява в [[Плиска]]. В края на 9<sup>-ти</sup> век столицата се премества във [[Велики Преслав]], а след превземането му от [[Киевска Рус]] в края на X век, се премества в [[Скопие]] и [[Охрид]].
 
Най-голямото си териториално разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните територии по Долни [[Дунав]] са присъединени области в [[Тракия]] и [[Македония]], части от днешни [[Албания]], [[Сърбия]] и [[Румъния]], а също и част от Северното Черноморие (до река [[Днепър]]). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление. Тя е съпроводена с процеси на консолидиране на разнородните [[Етнос|етнически]] групи от населението в средновековната българска народност, общият език на която се развива въз основата на [[Славяни|славянския]].<ref>Иванов, Л., [[wikisource:bg:История на България в седем страници|История на България в седем страници]], София, 2007.</ref>
{{цитат|...И даже днес могат да се видят купищата кости край Ахелой, където бягащата ромейска войска бе позорно посечена.|[[Лъв Дякон]], „''История''“, 75 години по-късно<ref>Leo Diaconus, Historia, p. 124.</ref>}}
Тази победа превръща Симеон в неоспорим хегемон на почти целия Балкански полуостров, с изключение на подстъпите към Константинопол и самия град. Българският монарх си поставя за цел създаването на Българо-византийска империя, която след като не успява да постигне по дипломатически начини (трябвало е да бъде обявен за [[регент]] ([[василиопатор]]) на малолетния император на Византия, но императрицата-майка проваля договора), опитва чрез война. Води преговори с арабите за военноморска помощ при щурм срещу Константинопол, за да подсигури отрязване на достъпа до [[Златен рог|Златния рог]] по море откъм Мала Азия, но първия път делегацията бива отвлечена от пирати и продадена като роби в Константинопол, а втория път при преговорите не се стига до нищо съществено.
[[Файл:Skylitzes_Simeon_at_Anchialos_917.jpg|thumb|right|250px|Българската победа в [[Битката при Ахелой]]; миниатюра]]
 
Симеон умира внезапно на 27 май 927 г.<ref>Златарски, Васил, „''История на българската държава през средните векове''“, том I, част 2, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 1994 г., ISBN 954-430-299-9, с. 513</ref> в разгара на приготовленията за обсада на Константинопол. Преди смъртта си, той се обявява за „''Цар и самодържец на българи и ромеи''“, титулува се със званието „[[цар]]“, което е равно на [[император]], и обявява българския църковен глава за [[патриарх]] &mdash; най-високият ранг в [[Източноправославие|Източната православна църква]]. След Златния век в историята на Първото българско царство, достигнат именно под скиптъра на цар Симеон Велики, следват години на колебливо развитие и упадък, вероятно породени от огромните количества ресурси, изразходени по време на военните му кампании срещу Византия.
Анонимен потребител