Оперативна памет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 89.190.216.169 (б.), към версия на 192.92.129.4 |
||
Ред 1:
'''Оперативна памет''' е елемент от [[архитектура на фон Нойман|архитектурата на фон Нойман]], която съдържа инструкции за [[централен процесор|централния процесор]] и различни данни използвани при неговата работа. Това е бързодействаща памет, с която процесорът обменя данни без посредничеството на други устройства. В оперативна памет се съхраняват кодът на изпълняваната програма и данните, върху които се извършват операциите. В съвременните системи се използва и свръхоперативна памет, (кеш памет) която обикновено е разположена в схемата на процесора и осигурява време за достъп, съизмеримо с вътрешните за процесора операции.
При съвременната [[компютър|изчислителна техника]] функцията на оперативна памет най-често се изпълнява от [[памет с произволен достъп]] (RAM). По тази причина съкращението RAM често се използва като синоним на оперативна памет, въпреки че памет с произволен достъп се използва за много други цели, включително в самите компютри. В зората на изчислителната техника като оперативна памет се е използвала също и [[памет с последователен достъп]], като например [[барабанна памет|барабанната памет]].
{{обработка|форматиране, сливане към [[кеш памет]]}}
На процесора често му се налага да контактува с паметта (обикновено DRAM). Осъществяването на тази връзка влиза в задачите на контролера на паметта. Въпреки високата скорост с която се извършва преносът на данни, процесорът е принуден да чака, защото е няколко пъти по-бърз. За преодоляване на това забавяне в работата и по-рационално използване на процесора, служи кеш паметта, изградена на базата на SRAM. Кеш паметта е разположена много близо до процесора и е с неголям размер - обикновено по-малко от мегабайт. Идеята е най-често използваните команди и данни да не бъдат извличани от системната (оперативна) памет, а от по-бързата и по-близо разположена кеш памет. Затова процесорът първо проверява дали в кеша се намира това което му трябва и едва след това (ако го няма) търси в RAM.
Ефективността на идеята се подкрепя от едно емпирично (получено експериментално, а не теоретично) правило: от цялото количество данни, програми и информация на вашия компютър, около 20% се използва през 80% от времето. Кеш паметта се опитва да прихване и задържи тези 20% по следния начин: контролера на паметта записва в кеша всичко, което процесорът взима от паметта под формата на списък; всеки път, когато CPU намери нужната му информация в кеша се получава “попадение” и тази информация се премества на върха на списъка. Когато кеш паметта е пълна и се налага да се запише още нещо, последния запис (този който е на дъното и е най-рядко използван) се изтрива и на негово място се записва новата информация.
В съвременните компютърни системи има повече от една кеш памет. Има такава, който се намира в корпуса на самия процесор и се нарича L1 cache (L1 - level 1, първо ниво), следва L2, може да има и L3.
| |||