Иван Паскевич: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 12:
'''Иван Фьодорович Паскевич''' ({{lang-ru|Иван Фëдорович Паскевич}}) е [[Руска империя|руски]] управник и военачалник от времето на [[Император на Русия|император]] [[Николай I (Русия)|Николай I]].
 
Паскевич произхожда от род на богати [[Помешчик|помешчици]] от [[Полтава]]. Знатният произход му позволява да се издигне бързо във военната йерархия, след като през 1800 година завършва военно училище. Първоначалния си боен опит набира в България по време на [[Руско-турска война (1806-1812)|руско-турската война]] от 1806-1812 година. Като генерал-майор е командир на дивизии във войните с [[Наполеон I]] през [[Френско нашествие в Русия|1812]] и 1813-1814 година. Участва в сраженията при [[Битка при Салтановка|Салтановка]], [[Битка при Бородино|Бородино]] и [[Битка при Лайпциг|Лайпциг]].<ref name="shishov-paskevicpaskev">Шишов, Алексей. [http://militera.lib.ru/bio/shishov_av03/index.html 100 великих военачальников]. Москва, „Вече“, 2013</ref>
 
В последните години на император [[Александър I (Русия)|Александър I]] Паскевич командва гвардейската дивизия, в която служи и престолонаследникът Николай. След възцаляването на [[Николай I (Русия)|Николай I]] влиза в състава на Върховния съд, който се разправя с декабристите. От 1827 е наместник в [[Кавказ]]. Командва успешно руските войски във [[Руско-иранска война (1826-1828)|войната с Иран]] от 1826-1828 и в последвалата през 1828-1829 [[Руско-турска война (1828-1829)|война с Османската империя]] в кавказкия театър на бойните действия. За победите си в тези войни получава почетната титла „граф Еривански“ и е произведен в чин генерал-фелдмаршал.<ref name="sie10-paskevic">Жуков, Е. М. (гл. ред.). Советская историческая энциклопедия. Том 10. Москва, Государственное научное издательство „Советская энциклопедия“, 1967. Стр. 915-916</ref>
 
През 1831 Паскевич ръководи потушаването на [[Полско въстание (1830-1831)|въстанието]] в [[Полша]]. В следващите двадесет години провежда русификация на страната като наместник на [[Полско царство|Царство Полша]] и „княз Варшавски“. През 1849 е начело на руските войски, които потушават [[Унгарска революция (1848-1849)|Унгарската революция]].<ref name="shishov-paskev"/><ref name="sie10-paskevic"/>
 
След избухването на [[Кримската война]], през април 1854 Паскевич е назначен за главнокомандващ руските войски по цялата западна граница и, в частност, на армията, воюваща срещу турците на [[Дунав]].<ref name="sie10-paskevic"/> Под заплахата от [[Австрийска империя|Австрия]] снема [[обсада на Силистра (1854)|обсадата на Силистра]] и отвежда руските войски от [[Влахия]] и [[Добруджа]] зад река [[Прут]].<ref>Badem, Candan. The Ottoman Crimean War 1853-1856. BRILL, 2010. ISBN 9004182055. Стр. 186-187</ref>
 
== Източници ==