Независимо дружество за защита правата на човека: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3:
== История ==
 
Създадена е на [[16 януари]] [[1988]] година от 16 български [[дисидент]]и, повечето от тях политически затворници - [[Илия Минев]], [[Григор Божилов]], [[Едуард Генов]], [[Благой Топузлиев]]<ref>[http://petyr.blogspot.com/search/label/%D0%9D%D0%94%D0%97%D0%9F%D0%A7 В памет на отец Топузлиев]</ref>, [[Стефан Вълков]]<ref>[http://bulgaria1989.wordpress.com/2010/03/26/vyl8/ Стефан Вълков - Най-упоритият противник на режима]</ref>, [[Цеко Цеков]] и други.<ref>[http://www.decommunization.org/Communism/Bulgaria/NDZPC.htm Независимо дружество за защита на правата на човека в България]</ref> Неговите цели и задачи са възстановяване на достойнството на българските граждани, политически плурализъм, издирване на политическите затворници, суверeнитет на България, неподчинение на каквито и да са имперси интереси и защита правата на всеки човек.<ref>[http://bulgaria1989.wordpress.com/2009/11/29/program/ Програма и устав на Независимото дружество за защита правата на човека], ноември 2009 г.</ref> На 7 декември 1989 г. дружеството влиза в състава на [[Съюз на демократичните сили|Съюза на демократичните сили]] (СДС) заедно с много други антикомунистически партии и течения като [[Екогласност]], [[Конфедерация на труда Подкрепа|Подкрепа]] и [[Зелена партия (България)|Зелената партия]].
 
СледВ края на май 1989 г., когато започва натискът срещу етническите групи, в дружеството настъпва разцепление, а след приемането на председателството Воденичаров променя политиката, като не се застъпва за правата на мюсюлманите. Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите се насочват към [[Движение за права и свободи|ДПС]] и така лишиват дружеството от основната му членска маса.<ref>[http://www.svobodata.com/page.php?pid=1872&rid=35&archive=1]</ref>
 
През лятото на 1989 г. е подета инициатива за смяна на Илия Минев като председател. Решението е взето в дома на Владимир Кръстев през юли 1989 г., от т. нар. Софийска група: Костадин Георгиев, Григор Симов, Владимир Кръстев, Рут Леви, Стефан Савовски, Васил Костов, Мариана Златева, Димитър Томов, [[Волен Сидеров]], Драгомир Цеков, Коце Иванов и Магда Георгиева, а Илия Минев изобщо не е уведомен. Събранието избира за нов председател на дружеството [[Румен Воденичаров]], който също не присъства.
 
На 7 декември 1989 г. дружеството влиза в състава на [[Съюз на демократичните сили|Съюза на демократичните сили]] (СДС) заедно с много други антикомунистически партии и течения като [[Екогласност]], [[Конфедерация на труда Подкрепа|Подкрепа]] и [[Зелена партия (България)|Зелената партия]].
След края на май 1989 г., когато започва натискът срещу етническите групи, в дружеството настъпва разцепление, а след приемането на председателството Воденичаров променя политиката, като не се застъпва за правата на мюсюлманите. Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите се насочват към [[Движение за права и свободи|ДПС]] и така лишиват дружеството от основната му членска маса.<ref>[http://www.svobodata.com/page.php?pid=1872&rid=35&archive=1]</ref>
 
== Източници ==