Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
Хуана е родена на [[6 ноември]] [[1479]] г. в [[Толедо]]. Тя е втора дъщеря на католическите монарси — крал [[Фердинанд II Арагонски]] и кралица [[Изабела Кастилска]], чийто брак поставя началото на процеса на политическото обединение на Испания.
 
Въпреки че Изабела и Фердинанд имат пет живи деца, въпросът за наследяването на обединените корони на [[Кастилска корона|Кастилия]] и [[Кралство Арагон|Арагон]] оставал отворен. Първоначално наследник на престола е най-големият син на кралската двойка — донинфантът Хуан Австрийски, а на останалите кралски отрочета — Хуана и трите ѝ сестри, е отредена съдбата да послужат като инструмент за постигане на външнополитическите цели на родителите си. Така по-малката сестра на Хуана [[Катерина Арагонска]] е омъжена за английския монарх [[Хенри VIII]], а останалите две сестри — Изабела и Мария, стават последователно съпруги на португалския крал [[Мануел I]]. През [[1496]] в [[Лил]] Хуана се жени за ерцхерцог [[Филип I (Кастилия)|Филип Хубави]], син на германския император [[Максимилиан I (Свещена Римска империя)|Максимилиан I]]. През февруари [[1500]] г. в [[Гент]] Хуана ражда бъдещия император [[Карл V]].
 
==Наследница на престола==
 
==Кралица на Кастилия==
Смъртта на Изабела Кастилска през ноември [[1504]] г. заварва дъщеря ѝ във Фландрия. В отсъствието на Хуана Кортесите на Кастилия признават нея и Филип за крал и кралица на [[Кастилска корона|Кастилия]], a Фердинанд II е лишен от тази титла, въпреки заръката на Изабела той да управлява страната в отсъствието на Хуана. Последният обаче категорично отказвал да признае зет си за крал на [[Кастилска корона|Кастилия]] и дори продължил да сече кастилски монети с образа си. Освен това бащата на Хуана обвинява Филип, че я държи като затворничка във Фландрия, а през 1505 г. принудил Кортесите[[Кортеси]]те на [[Кастилска корона|Кастилия]] да признаят, че болестта на Хуана не ѝ позволява да управлява и да обявят него за неин попечител и съуправител. Филип Хабсбургски обаче няма намерение да отстъпи и също нарежда отсичането на монети с лика му като крал на [[Кастилска корона|Кастилия]]. Това принуждава Фердинанд II да потърси подкрепата на [[Франция]] и през [[1505]] той се жениоженва за племенницата на френския крал [[Луи XII]] [[Жермейн дьо Фокс]] с надеждата, че тя ще му роди син, който да наследи [[Арагонска корона|Арагон]] и евентуално [[Кастилска корона|Кастилия]].
 
Женитбата на Фердинанд II за французойка обаче увеличава подкрепата за Хуана и Филип в [[Кастилска корона|Кастилия]]. Така страната се оказва на прага на гражданската война. Това наложилоналага в края на 1505 г. Хуана и съпругът ѝ да потеглят за Кастилия, където тя трябвало да бъде коронована като нова кралица, а Филип — като ''[[jure uxoris]]'' крал на [[Кастилска корона|Кастилия]]. По пътя обаче корабите на Хуана и Филип претърпяват корабокрушение и акостират на английския бряг, където са приети като гости на [[Хенри VII]] в [[Уиндзорски замък|замъка Уиндзор]]. Едва през април 1506 г. кралската двойка напуска [[Англия]] и се отправя към Кастилия, където вече бушуват пламъците на гражданската война. На [[26 април]] [[1506]] Хуана и Филип стъпват на испанска земя в [[Коруня]] и се отправят на юг за коронацията си, а кастилските благородници им се заклеват във вярност. На [[20 юни]] [[1506]] Фердинанд II в лична среща с Филип официално предава управлението на Кастилия на ''любимотото си дете'' и обещава да се оттегли в [[Кралство Арагон|Арагон]]. Двамата обаче подписват и документ, според който признават недееспособността на Хуана и се съгласяват да я държат далеч от властта. По-късно същия ден Фердинанд II се отрича от документа и заявява, че дъщеря му не трябва да бъде лишавана от правото си да управлява като законна кралица на Кастилия. Две седмици по-късно е подписано ново споразумение — т.н договор от Вийоафафия, който официално признава правото на Филип да управлява вместо съпругата си, а Фердинанд окончателно се оттегля в [[Кралство Арагон|Арагон]].
 
След подписването на примирието, на [[9 юли]] [[1506]] г. във Валядолид Кортесите се заклеват във вярност на Хуана и Филип и на сина им Карл като техен наследник. Споразумението обаче не трае дълго. На [[25 септември]] [[1506]] г. Филип внезапно умира от [[тиф]] в [[Бургос]]. Хуана, бременна с шестото си дете, прави отчаян опит да си върне правото да управлява еднолично Кастилия. Арогантността и студенината ѝ обаче отблъскват много от предишните ѝ привърженици. На [[20 декември]] [[1506]] г. Хуана напуска тайно [[Бургос]] и се отправя към градчето [[Торкемада]]. В този момент тя е описвана като напълно обезумяла от смъртта на съпруга си, от чийто труп тя не се отделяла. По нейна заповед ковчегът с останките на Филип я следвал по време на преходите ѝ през страната. Но секретарят ѝ Хуан Перес пише, че кралицата е "по-нормална и от майка си".
[[Файл:Johanna I van Castilië.JPG|thumb|200px|left|«Портрет на инфанта Хуана»]]
Хуана отказва да се довери на испанските акушерки и праща да ѝ доведат акушерка от [[Фландрия]], която да ѝ асистира в предстоящото раждане. Междувременно страната е обхваната от пълно безредие. Шестгодишният Карл е оставен на грижите на леля си във Фландрия, а бащата на Хуана се намира в своето кралство, изчаквайки кризата в Кастилия да достигне своята кулминация. Против волята на Хуана е съставен [[регент]]ски съвет начело с архиепископ Сиснерос, но и той не успява да въдвори ред — из страната върлуват [[чума]] и глад, а кралицата е неспособна да събере средствата, които са ѝ нужни, за да закрепи властта си. Крал Фердинанд II се завръща от [[Кралство Арагон|Арагон]] едва през [[1507]]. Неговото пристигане съвпада с отшумяването на епидемията, което затвърждава вярата на хората, че благополучието на страната им зависи от него.
 
Хуана и баща ѝ се срещат в Омилтос на [[30 юли]] [[1507]]. Фердинанд II успява да убеди Хуана да му прехвърли властта си. На [[17 август]] кралицата призовава трима от членовете на кралския съвет и им заповядва да уведомят благородниците за завръщането на Фердинанд, така че ''те да приветстват Негово Височество и да му служат така, както биха служили на нея''. Кралицата обаче отказва да подпише специален документ за това — последен акт на достойнство, с който Хуана отказва да оформи юридически доброволното си отричане от властта. Кортесите признават Фердинанд за управител на кралството, нои в актовете, които издава от името на Хуана, той се подписва като [[крал на Кастилия]]. Фердинанд II поверява правителството на архиепископ Сиснерос и постепенно изолира напълно дъщеря си от управлението, като уволнява всичките ѝ доверени лица. За по-сигурно през 1509 той заповядва Хуана да бъде затворена в замъка Тордесиляс, близо до [[Валядолид]].
 
Фердинанд умира през 1516 г. Тъй като Жермейн не успява да му роди мъжки наследник, Хуана става и кралица на [[кралство Арагон]]. Към края на живота му у Фердинанд се поражда негодуванието, че след смъртта на Хуана кралството му ще премине в ръцете на Карл — внука, възпитан като чужденец далеч от Испания, върху когото Фердинанд прехвърля омразата си към баща му. По тази причина още приживе кралят съставя завещание, в което посочва за свой наследник другия си внук Фердинанд, който носи неговото име и е израснал в Испания. Под натиска на обкръжението си обаче Фердинанд е принуден да промени завещанието си в полза на Карл. След смъртта на Фердинанд в [[Кралство Арагон|Арагон]] от името на Хуана започва да управлява незаконният му син — Алонсо Арагонски. В Кастилия управлението продължава да е в ръцете на архиепископ Сиснерос, който осуетява опита на някои придворни да извършат преврат и да обявят Фердинанд за крал. Така през 1517 г. в [[Кастилска корона|Кастилия]] пристига [[Карл V]], който заедно със сестра си [[Елеонора Хабсбург|Елеонора Австрийска]] се среща с Хуана в Тордесиляс, за да получи от нея необходимото съгласие да управлява като неин съвладетел. Въпреки че Хуана се съгласява, това не прекратява затворничеството ѝ. Кортесите обаче настояват Карл да бъде титулуван "Негово Височество", изтъквайки, че докато е жива, единствено майка му може да се титулува като "Нейно Величество"
 
През 1520 г. в Кастилия избухва въстанието на комунеросите, насочено срещу управлението на Карл. Водачите на въстанието се опитват да привлекат на своя страна Хуана, чието одобрение като законна кралица би ги легитимирало. Така, докато Хуана е в Тордесиляс, пред нея се открива възможност да си върне престола чрез въстанието на комунеросите. За да предотврати това, архиепископът на Майорка се явява пред Хуана начело на делегация, настоявайки тя да подпише документ, осъждащ въстанието; Хуана протака, изказвайки някои свои съображения. Преди обаче да подпише документа, комунеросите атакуват незащитения Тордесиляс, настоявайки Хуана да подпише декларация, с която да постанови, че смъртта ѝ ще лиши Карл от управлението на Кастилия. Хуана показва симпатии към водачите на комунеросите, но се страхува да подпише исканата от тях декларация, заплашена от хората на Карл, че по този начин би нанесла силен удар върху стабилността на кралството. След като Карл потушава въстанието, той награждава„награждава“ Хуана за верността ѝ, като заповядва тя да остане заключена в стая без прозорци в замъка Тордесиляс до края на живота си.
 
Хуана умира на [[велики петък]], [[12 април]] [[1555]] г. в [[Тордесиляс]].